РЕШЕНИЕ

№ 50001

гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Николай И. гражданско дело № 3419 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 50028/06.11.2024 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Министерство на правосъдието е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 10113/29.01.2021 г. по в. гр. д. № 4867/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта му, с която Министерство на правосъдието е осъдено на основание чл. 441 изр. 2 ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД да заплати на Х. А. Х.: сумата 7823,32 лв.- обезщетение за претърпени от него имуществени вреди и сумата 300 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно извършено действие по изп. д. № 28/2012 г. на ДСИ при Районен съд - Търговище, представляващо наложен от ДСИ запор върху негово вземане в размер на 4000 евро, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 01.09.2015 г. до окончателното им изплащане, както и в частта му с която е потвърдено решение от 15.11.2018 г. по гр. д. № 3683/2017 г. на Софийски градски съд, в частта с която е отхвърлен като неоснователен приетия за разглеждане в условията на евентуалност обратен иск по чл. 54 ЗЗД на Министерство на правосъдието, [населено място], против третото лице помагач М. А. М..

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като е настъпила перемпция, съдебният изпълнител може ли да откаже да изпълни искания нов способ.

По този въпрос е налице практика на ВКС обективирана в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 2409/2021 г. на ВКС, III г. о., според която когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува /за кредитор по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се състои в това, че той като взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи/. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Искането на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Както се посочи перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане /в т. см. и мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС/.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата срещу решението на въззивния съд, в частта му с която са уважени частично исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу касатора за основателна, по следните съображения:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че на 14.02.2012 г. по молба на Н. Ф. Т., в качеството й на наследник по закон на починалия на 06.08.2008 г. Ф. Х. З. и А. А. З. е било образувано изп. д. № 28/2012 г. по описа на ДСИ към PC-Т., за принудително събиране сумите по изпълнителен лист от 18.04.2002 г., издаден въз основа на Присъда № 24/20.10.2000 г. по НОХД № 72/2000 г. по описа на Търговищкият окръжен съд, по силата на който Х. А. Х. и М. И. И. са осъдени да заплатят солидарно на Ф. Х. З. и А. А. З. на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 20 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 05.10.1999 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 100 лв. и 3 лв. за издаване на изпълнителен лист. За времето от 14.02.2012 г. до 19.03.2015 г. по делото не били искани от взискателите и не са били извършени никакви изпълнителни действия. След последната дата са депозирани молби от взискателя Т., от: 19.03.2015 г., 14.07.2015 г., 07.08.2015 г. , съдържащи искане за отвод на ДСИ В., за извършване на справки за имуществото на длъжника, в т. ч. до Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“, предстои ли длъжника да получи обезщетение и в какъв размер, и за налагане на запор върху същото. На 20.03.2015 г., след отвод на съдебния изпълнител В., делото е продължено от ДСИ М. М., с извършване на пълно имуществено проучване на длъжника. На 14.04.2015 г. ДСИ наложил запор върху вземането на ищеца по постановено решение на ЕСПЧ от 10.03.2015 г. за присъдената сума от 4000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С писмо от 19.05.2015 г. Министерство на правосъдието уведомило съдебния изпълнител, че постановеното на 10.03.2015 г. решение на ЕСПЧ по жалбата „Х. Х. срещу България“ ще влезе в сила на 10.06.2015 г. и присъденото обезщетение в размер на 4000 евро ще бъде преведено в срок най-късно до 10.09.2015 г. по посочена сметка на името на ДСИ при РС - Търговище. Ищецът бил уведомен за наложения запор на 17.06.2015 г., когато разбрал и за образуваното срещу него изпълнително дело, тъй като до този момент в качеството му на длъжник, не била връчвана покана за доброволно изпълнение. На 15.07.2015 г., Х. Х. заявил с молба пред ДСИ, че делото е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, т. 3 от ГПК, поради обезсилване на изпълнителния лист, предвид изтеклите давностни срокове. Върху бъдещото вземане на Х., на 23.07.2015 г. бил наложен и запор в ГД „Изпълнение на наказанията“ София и до началника на Затвора [населено място]. Против наложения запор Х. подал жалба, която била оставена без уважение с решение по гр. д. № 179/2015 г. на Окръжен съд - Търговище. На 28.08.2015 г. сума от 7 823,32 лв. постъпила по сметка на ДСИ, а на 01.09.2015 г. тази сума била разпределена от ДСИ М., както следва: 359,49 лв. в полза на PC- Т. като държавна такса и 7463,83лв. в полза на взискателя, като на 03.09.2015 г. сумите били преведени, съответно на взискателя Н. Ф. Т. и PC –Т..

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след изтичане на двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след 14.02.2014 г., условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес са отпаднали, тъй като прекратяването на изпълнението, възприемано като изпълнително правоотношение, настъпва по силата на закона. С неправомерно предприетите от съдебния изпълнител действия по налагане на запор и извършване на разпределение след прекратяване на изпълнителното дело - 14.02.2014 г., на 01.09.2015г., когато следващата се на ищеца сума от 7 823,32 лв. била разпределена между взискателите и извадена от неговия патримониум, за ищеца настъпили имуществени вреди в посочения размер. Позовавайки се на събраните по делото гласни доказателства, въззивния състав е приел, че действията на ДСИ предизвикали у Х. стрес, притеснение, изпитвано чувство за несправедливост и униние, които могат да бъдат квалифицирани душевна болка. Липсвали доказателства, тези страдания да са била по-изразени от обичайното. Въззивният съд е приел, че паричният еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в размер на 300 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от държавен съдебен изпълнител, отговорността е по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения с Министерство на правосъдието /чл. 278 от Закона за съдебната власт/, затова за вреди, причинени от негови действия към увреденото лице отговаря възложителят на работата при условията на чл. 49 от ЗЗД. Необходимо е ищецът да установи настъпването на вредите, незаконосъобразното деяние на съдебния изпълнител и причинната връзка между тях. При дадения отговор на правния въпрос, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение, в частта му с която са уважени частично исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу Министерство на правосъдието, е неправилно. Действията на ДСИ М. по налагане на запор върху вземането на длъжника и извършване на разпределение на получената сума след прекратяване на изпълнителното дело извършени по искане на взискателя, в настоящия случай не представляват действия на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, обуславящи имуществена отговорност за вреди. Макар и след настъпилата перемпция, съдебният изпълнител, у когото се е намирал представения от взискателя изпълнителен лист, не може да откаже да изпълни искания нов способ. Както бе посочено, последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, но изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Ищецът в случая не е доказал, че дългът му не е съществувал /с цитираното във въззивната жалба на ответника решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №2382/2017 г. на ВКС е бил отхвърлен предявен от ищеца като длъжник, против взискателя Н. Т. отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че паричното вземане на Т. по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 г. присъда № 24/20.10.2000 г., постановена по н. о.х. д. № 72/2000 г. на ТОС, изпълнителен лист от 18.04.2002 г. в частта му срещу солидарния длъжник Х., в размер на сумата 28 525,66 лв., включваща: главница 9 605,31 лв., разноски от 25,75 лв. и мораторни лихви от 18 894,60 лв., не съществува поради погасяването му по давност/. Длъжникът по изпълнението по принцип търпи имуществена загуба, равна на изпълняемата престация, това обаче е нормален и законосъобразен резултат от принудителното изпълнение.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение, в частта му с която предявените против Министерство на правосъдието искове с правно основание чл. 441 изр. 2 ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД са частично уважени, следва да бъде отменено, като исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед отхвърляне на главните искове по делото, въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен като неоснователен приетия за разглеждане обратен иск по чл. 54 ЗЗД на Министерство на правосъдието, [населено място], против третото лице помагач М. А. М.. По своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 219 ал. 3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за разглеждане на евентуалния. Отхвърлянето на главния иск по делото, препятства разглеждането и произнасянето по последващо заявения като евентуален обратен иск на ответника срещу третото лице - помагач, като води до забрана за съда да го разгледа и да се произнесе по него.

При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са всички направени от ответника по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК настоящият състав определя възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред трите инстанции в размер на по 400 лв. за всяка инстанция.

Ответникът по предявения като евентуален обратен иск - М. А. М., като участник в производството, е извършила процесуални действия и е заплатила разноски за защита от адвокат. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. В този смисъл и процесуалните й права следва да са приравнени с тези на ответник, по отношение на когото производството по делото е прекратено, т. е. по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуалния съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан.

Видно от договорите за правна защита и съдействие сключени между М. и адв. А. М., ответницата е била представлявана безплатно и пред трите инстанции, при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, в хипотезата на което и да е от основанията за поето процесуално представителство по ал. 1 на същата разпоредба, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Според решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото в частта му касаеща предявения срещу третото лице помагач обратен иск, при съобразяване с материалния интерес и осъществените от адвоката - пълномощник процесуални действия пред всяка инстанция, дължимото адвокатско възнаграждение се определя в размер от по 2 000 лв. за всяка инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10113/29.01.2021 г. по в. гр. д. № 4867/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта му, с която Министерство на правосъдието, [населено място] е осъдено на основание чл. 441 изр. 2 ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД да заплати на Х. А. Х.: сумата 7823,32 лв.- обезщетение за претърпени от него имуществени вреди и сумата 300 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно извършено действие по изп. д. № 28/2012 г. на ДСИ при Районен съд - Търговище, представляващо наложен от ДСИ запор върху негово вземане в размер на 4000 евро, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 01.09.2015 г. до окончателното им изплащане, както и в частта му за разноските.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. А. Х. срещу Министерство на правосъдието, [населено място], искове с правно основание чл. 441 изр. 2 ГПК във вр. с чл. 49 от ЗЗД, за сумата от 7823,32 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди и за сумата от 300 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно извършено действие по изп. д. № 28/2012 г. на ДСИ при Районен съд - Търговище, представляващо наложен от ДСИ запор върху негово вземане в размер на 4000 евро.

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 10113/29.01.2021 г. по в. гр. д. № 4867/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта му, с която е потвърдено решение от 15.11.2018 г. по гр. д. № 3683/2017 г. на Софийски градски съд, в частта с която е отхвърлен като неоснователен приетия за разглеждане в условията на евентуалност обратен иск по чл. 54 ЗЗД на Министерство на правосъдието, [населено място], против третото лице помагач М. А. М..

ОСЪЖДА Х. А. Х., с ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието, [населено място] на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата 1200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, [населено място], да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2 адвокатско възнаграждение в общ размер на 6000 лв.

Решението е постановено при участието на М. А. М., с ЕГН [ЕГН], в качеството й на трето лице помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.