О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2135

гр. София, 29.04.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№198 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Н. С. против решение № 5458/08.10.2024 г., постановено по гр. д.№ 5615/2024 г. от ІІ-в състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявен иск с правно основание чл.32, ал.1 ЗДСл.

Съдът е приел, че ищецът претендира да му бъде изплатена заплата за периода от 28.11.2018 г. до 11.06.2019 г. Твърди за този период да е в служебноправоотношение с ответника, но последния в разрез с чл.30, т.3 ЗДСл не му бил заплатил такава. За периода не бил в неплатен отпуск, не бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, както и не бил отстранен от длъжност по чл.100 от ЗДСл. За периода на исковата претенция, ищецът бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ и не се спори по делото, че не е полагал труд по служебното правоотношение.

Съдът е приел, че ищецът е бил в невъзможност за полагане на труд не по свой избор, а поради наложената му мярка за неотклонение. Това обстоятелство обаче не променя факта, че през периода 28.11.2018 г. до 11.06.2019 г. ищецът не е полагал труд по служебното праваотношение и съответно не му се дължи възнаграждение /заплата/.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че решението е очевидно неправилно, както и че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК.

В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се сочи въпрос, за да отпадне задължението на органа по назначаването по служебно правоотношение, необходимо ли е да са изпълнени предпоставките на чл.64, чл.65 или чл.100 ЗДСл или е достатъчно държавния служител да не е полагал труд или да не е изпълнявал задълженията си.

ВКС намира, че поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона се изразява в разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й с цел преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба - ТР № 1/2009 г., т. 4. В случая разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДСл е приложена според точния й смисъл и не са налице предпоставки за промяна на съдебната практика поради обществено-икономически или политически промени, или изменение на законодателството. Според текста на чл. 32, ал. 1 ЗДСл държавният служител има право на основна заплата и допълнителни възнаграждения за изпълнение на държавната служба. През периода, през който не е изпълнявана държавна служба не възниква право за заплащане на възнаграждение, а евентуално на различни по вид обезщетения ако са налице предпоставките за това - например в случаите при незаконно освобождаване от служба на държавните служители, при отстраняване от длъжност по реда на НПК когато наказателното преследване бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.

Основанието „очевидна неправилност“ се обосновава отново с произнасянето от страна на въззивния съд по същия правен въпрос, поради което не е налице и това правно основание относно допустимостта на касационното обжалване.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5458/08.10.2024 г., постановено по гр. д.№ 5615/2024 г. от ІІ-в състав на СГС.

ОСЪЖДА Л. Н. С. да заплати на НАП сумата 200 /двеста/ лева, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.