Чл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването:

1. (отм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

2. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) когато срещу него е образувано дисциплинарно дело;

3. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.

(2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2016 г. - ДВ, бр. 38 от 2016 г.) Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.