5№ 4651/16.10.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Бисера Максимоваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1323 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 233/04.12.2023 г. по гр. д. № 353/2023 г., с което Апелативен съд – В. Т. потвърждавайки решение № 229/18.06.2023 г. по гр. д. № 674/2022 г. на Окръжен съд – Русе, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдил държавата, представена от Прокуратурата на Р. Б. да заплати на И. Ж. Х. сумите 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 301, ал. 1, т. пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК и по чл. 387, ал. 1, пр. 2, ал. 1 НК, и 3 000 лв. – обезщетение за имуществените вреди от същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху главниците от 11.11.2021 г., като първият иск е отхвърлен в размер над сумата 25 000 лв. до 50 000 лв.

Решението се обжалва и от двете страни.

К. П. на Р. Б. иска да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по частично уважения иск по материалноправния и по процесуалноправните въпроси за онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да се обоснове. Касаторът счита, че въпросите са включени в предмета на обжалване - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК), а въззивният съд им е отговорил в противоречие съответно с т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и с т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС - допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Повдига и материалноправния въпрос, притежава ли надлежна легитимация Прокуратурата на Р. Б. да отговаря за вреди от временното отстраняване на незаконно обвиненото лице от държавна служба със заповед на органа по назначението по чл. 100, ал. 2 ЗДСл. По уважения иск за сумата 3 000 лв. касаторът повдига и друг материалноправен въпрос при довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. ОСГК на ВКС. Касационната му жалба в тази част не следва да се разглежда по същество. Цената на този иск е 3 000 лв. и не е постигнат прага на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно като необосновано и е нарушен материалният закон (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 е 3 ГПК.

Касаторът И. Ш. иска решението да бъде допуснато до касационно обжалване по първите два въпроса, повдигнати и от Прокуратурата на Р. Б. но в частта, с която първият иск е отхвърлен. Заявява същите касационни оплаквания в аспект на олжалваемия си интерес и претендира разноските по делото.

За да уважи частично иска за обезщетение на неимуществените вреди, въззивният съд е приел, че ищецът И. Ш. е бил незаконно обвинен за престъплението по чл. 302, т. 2 и т. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 301, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК и за престъплението по чл. 387, ал. 1, пр. 2, ал. 1 НК, установявайки основанието на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съответно в прокурорското постановление от 27.01.2014 г. за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението за второто престъпление, и във влязлата в сила присъда, с която Окръжен съд – Русе е оправдал ищеца по обвинението за първото престъпление. След това въззивният съд е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които е приел за установени, намерил е да са в причинна връзка с незаконните обвинения и да са от значение за справедливия размер на обезщетението, което държавата дължи съгласно чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД. Намерил е, че следните обстоятелства налагат да го определи в по-висок размер. Първо, тежестта на престъпленията, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем с прокурорско постановление от 21.02.2012 г. За тях законът предвижда съответно наказанията лишаване от свобода от три до десет години, глоба до 20 000 лв. и лишаване от право да упражнява държавна длъжност или професия – за квалифицирания подкуп, както и лишаване от свобода до три години – за длъжностното престъпление. Второ, неразумната продължителност на наказателното производство – близо девет години, като въззивният съд е приел, че е било неоснователно забавено от органите на досъдебното производство. Трето, към момента на привличането като обвиняем ищецът е бил полицай, младши автоконтрольор в сектор „пътна полиция“ в системата на МВР. Към тази професия очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са завишени, а незаконното обвинение в престъпленията, които ищецът не е извършил, първото – тежко умишлено, а другото – също умишлено, са все в сферата на професионалната реализация на ищеца, т. е. незаконното обвинение е засегнало тежко неимуществената му сфера. Четвърто, към същия момент той е имал 6-годишен трудов стаж, през което време не са му били налагани дисциплинарни наказания, а е бил награждаван пет пъти, т. е. негативното отражение на незаконните обвинения в неимуществената му сфера конкретния случай е било по-високо от обичайното. Пето, със заповед от 23.02.2012 г. на директора на ОД МВР Русе, връчена на 24.02.2012 г., ищецът е бил временно отстранен от длъжността. Негативните емоции – безсилие, усещане за несправедливост и недоимък при липсата на трудови доходи в близо 6-месечния период до 15.08.2012 г., когато ищецът е бил и дисциплинарно уволнен, също са по причина незаконното уволнение. Заповедта е издадена на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл. в период преди РКС № 5 от 2016 г., обн. ДВ бр. 38 от 2016 г. за прогласяване на разпоредбата за противоконституционна, т. е. към издаване на заповедта органът по назначението е бил длъжен временно да отстрани ищеца от заеманата длъжност поради образуваното наказателно производство срещу ищеца за двете престъпления, извършени в качеството му на длъжностно лице в смисъла по чл. 93, т. 1, б. „а“ НК и е нямал право на самостоятелна преценка. Шесто, 6-месечният период е по време, в което ищецът е очаквал раждането на първото си дете и в този момент му се е налагало да взема заеми, за да посреща нарасналите ежедневни нужди на неговото семейство. Седмо, незаконното обвинение за престъпленията, които не е извършил, е намерило широк медиен отзвук. В публикации в пресата лицата, обвинени за подкуп заедно с ищеца при сходни обстоятелства – общо 22-ма полицаи в същия сектор, са определени като „подкупни катаджии“, „престъпници в униформи“, „корумпирани служители“, „група рекетьори на държавна служба“,. Освен с инициалите в някои вестници са изписвани и двете им имена. Ищецът е изпитвал притеснения, че е лесно разпознаваем в обществото, включително при извършваните служебни проверки, след като е бил възстановен на работа. В резултат на всички тези негативни емоции и преживявания по причина на незаконното обвинение ищецът видимо отслабнал, станал необщителен и се затворил в себе си.

Въззивният съд е приел че следните установени обстоятелства налагат да определи обезщетението в по-нисък размер. Първоначално взетата мярка „парична гаранция 2 000 лв.“ ищецът е търпял около 10-месеца, а след отмяната й друга не му е била взета. Наказателното производство е приключило сравнително бързо в съдебната фаза – за около три години, с потвърждаване на оправдателната присъда от втората и третата инстанция. С отмяната на дисциплинарното уволнение, признато за незаконно с влязло в сила през 2013 г. съдебно решение, т. е. сравнително бързо, ищецът е бил възстановен на работа и друга заповед по чл. 100, ал. 2 ЗДСл. не му е била издавана.

В третата група са твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, които обаче въззивният съд е намерил за недоказани – за трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца по причина на на незаконните обвинения. Изложени са мотиви са в обратния смисъл, като въззивният съд е приел, че частичното прекратяване на наказателното производство и оправдателната присъда са се отразили позитивно на цялостното емоционално състояние на ищеца.

При тези мотиви в решението настоящият състав намира, че касационният контрол следва да се допусне, макар и по първите два повдигнати въпроса от Прокуратурата. Решението не изяснява проведеното съотношение между различните групи обстоятелства, които въззивният съд е приел за доказани и да са по причина на незаконното обвинение, и в частност, не е изяснил съотношението на онези от тях, които е приел да налагат по-нисък размер на обезщетението. Спестените мотиви са необходими, за да обяснят приложения в решението критерии за справедливост при определеното обезщетение за неимуществени вреди за сумата 25 000 лв. - така т. 11 ППлВС № 4/1968 г. и т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС. Касационният контрол не следва да се допуска по същите въпроси, повдигнати и от касатора И. Ш.. Доколкото решението е съобразено с относителната тежест на обстоятелствата, които въззивния съд е приел за доказани и да имат причина на незаконното обвинение като налагащи то да бъде определено в по-нисък размер от заявеното с въззивната жалба от ищеца.

По другия повдигнат материално-правен въпрос от Прокуратурата по иска за обезщетение на неимуществените вреди касационният контрол не следва да се допуска. Въпросът е обуславящ, но начинът по който въззивният съд му е отговорил, съответства на установената практика на Върховния касационен съд. Приема се, че вредите от заповедта по чл. 100, ал. 2 ЗДСл. в случай на образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпленията, извършени от него в качеството на длъжностно лице в смисъла по чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, която е издадена и влязла в сила преди решението на КС за прогласяване на чл. 100, ал. 2 ЗДСл. за противоконституционен, са по причина на действията на Прокуратурата, когато се установи тяхната незаконност. Те нямат за причина действията на органа по назначението, доколкото той е имал задължението да издаде заповедта без право на самостоятелна преценка.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 233/04.12.2023 г. по гр. д. № 353/2023 г. на Апелативен съд – В. Т. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на имуществените вреди е изцяло уважен за сумата 3 000 лв.

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 233/04.12.2023 г. по гр. д. № 353/2023 г. на Апелативен съд – В. Т. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди е уважен до размер на сумата 25 000 лв.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която този иск е отхвърлен над размера за сумата 25 000 лв. до сумата 50 000 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание - Прокуратурата е освободена по право от внасяне на държавна такса по тези дела.

Определението може да се обжалва в първата част от Прокуратурата на Р. Б. с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а в останалите части е необжалваемо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.