Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 143/21. 10. 13г., постановено по в. т.д.№ 270/13г. от Шуменския окръжен съд в частта за потвърждаване на решение № 163/01. 03. 13г. по гр. д.№ 507/13г. на Шуменския районен съд за осъждане на касатора да заплати на И. К. В. и на А. И. В., [населено място] на суми от по 16000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответниците оспорват жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищците неимуществени вреди, вследствие на смъртта на дъщеря им С. А. М. при настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетенията е приел, че решението по предявения иск срещу делинквента, с което на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди, няма сила на пресъдено нещо в отношенията между застрахователя и увредените лица, поради което обемът на отговорността на застрахователя не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по предявения граждански иск срещу причинителя на увреждането.

Касаторът поставя следните въпроси: „При предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, допустимо ли е преразглеждане на въпроса за размера на обезщетението, присъдено с влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 45 ЗЗД срещу застрахования, отговорен за деликта водач?” и „В хипотезата на предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ при влязъл в сила съдебен акт срещу виновния водач, с който са определени окончателно по вид и размер претърпените от ищеца вреди, и доказан за първи път в хода на производството по чл. 226, ал. 1 КЗ принос на пострадалото лице за настъпване на деликта и/или за увеличаване на размера на вредите, следва ли приносът да бъде отчетен към размера, определен от съда по реда на чл. 52 ЗЗД или следва да бъде към този момент вече определен с влезлия в сила съдебен акт?”. Сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС констатира, че по първия поставен от касатора въпрос е образувано тълк. д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС – т. 1, а именно: „Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?”.

С оглед на образуваното тълкувателно дело по аналогичен на поставения в производството въпрос, делото следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до произнасянето от ОСТК на тълк. д.№ 1/14г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА

производството по т. д.№ 474//14г. по описа на ВКС, ТК, І отделение до постановяването на тълкувателно решение по тълк. д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.