О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2150

гр.София, 29.04.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян гр. дело №873 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ТП ДГС „Доспат“ срещу въззивно решение № 239 от 14.11.2024 год., постановено по в. гр. дело № 61/2024 год. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което след частична отмяна на решение № 8003 от 01.04.2022 год., постановено по гр. дело № 140/2020 год. на Районен съд – Доспат, са уважени предявените от А. З. К. срещу ТП ДГС „Доспат“ искове с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12 476.04 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода от 13.03.2017 год. до 14.05.2020 год., изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което А. К. би получавал, ако не беше претърпял трудовата злополука на 10.04.2015 год. и получавана от него пенсия /и сбора между пенсията и минималната работна заплата – само за периода от 21.06.2017 год. – 19.03.2019 год./, ведно със законната лихва върху главницата от 12 476.04 лв., считано от 15.05.2020 год. до окончателното им изплащане и за сумата от 1 218.43 лв. – лихва за забава върху главницата от 12 476.04 лв. за същия период от 13.03.2017 год. до 14.05.2020 год.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че в мотивите на обжалваното решение въззивният съд изрично е формирал воля, че претенцията по чл. 200, ал. 3 КТ подлежи на уважаване за сумата от 12 476.04 лв.,...