Образувано е по касационна жалба на Дирекцията за национален строителен контрол – София, чрез процесуалния представител юрк. И. А., срещу решение № 263 от 11 януари 2013 година, постановено по адм. дело № 5284/2012 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № РД-14-61/06 юни 2011 година на заместник-началника на ДНСК.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответниците – К. И. Д. и „Ланд енд пропърти” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. С., оспорват касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на К. И. Д. срещу заповед № РД-14-61/06 юни 2011 година на заместник-началника на ДНСК – София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ е наредено да бъде премахната незаконна част от строеж "две масивни сгради с топла връзка и басейн", изпълнени в ПИ № 793, 794, 792, 791, к. л. № Г-30-16-А, м. „Гроздев излак”, до язовир „Искър” и строежът да се приведе в съответствие с одобрените инвестиционни проекти от 12 април 2006 година и издадените разрешения за строеж № 131/12 април 2006 година, №132/12 април 2006 година, № 133/12 април 2006 година и № 134 от 12 април 2006 година. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна, а именно, че не съдържа фактически основания за издаването й, а строежът – предмет на спора, е изпълнен в съответствие с екзекутивната документация, одобрена в процедура по чл. 175, ал. 2 от ЗУТ. Решението е правилно.
От събрания доказателствен материал по делото и от заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, безспорно е установено, че на ответника по касация са издадени разрешения за строеж № 131/12 април 2006 година, № 132/12 април 2006 година, № 133/12 април 2006 година и № 134 от 12 април 2006 година, всяко едно за изграждане на стопанска сграда и навес към всяка една от тях, въз основа на одобрени инвестиционни проекти, в които също е вписано, че е за стопански постройки със застроена площ от 35, 00 кв. м. и навеси към тях. На място фактически са изградени две сгради, съответно в ПИ № 000794 и в ПИ № 000793, като не са изпълнени някои от предвижданията на одобрения проект, но строежът е изпълнен в съответствие с екзекутивната документация (
одобрена на 25 април 2007 година от главния архитект на район Панчарево)
, с изключение на затворения с гипсокартон навес от югоизток и югозапад на сградата, находяща се в ПИ № 000794 и от югозапад на сградата в ПИ № 000793, както и че не са изпълнени двойни стени между сградите отвътре и витрините са преместени по затворения контур на навеса. Вещото лице е установило, че басейнът също е предвиден в екзекутивната документация като „рибарник 1” с обем 90, 00 куб. м и „рибарник 2” с обем 97, 50 куб. м и размерите им съвпадат с отразените в проектната документация обеми.
За изграждането на стопански постройки, с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, не се изисква одобряването на инвестиционни проекти, поради което не може да се счита, че строежът е изпълнен в отклонение на одобрените инвестиционни проекти, независимо че такъв е одобряван и издадените разрешения за строеж са въз основа на него.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че е съставена и представена по делото екзекутивна документация, установяваща несъществените отклонения от одобрения инвестиционен проект.
При постановяване на решението съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Относно направеното искане за намаляване на присъдените от първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски, то претенцията следва да бъде отправена пред съответния административен съд. В тази си част касационната жалба има характер на молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като компетентен да я разгледа е съдът, постановил решението. Поради това по отношение на това искане делото ще следва да бъде върнато на Административен съд София-град.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 263 от 11 януари 2013 година, постановено по адм. дело № 5284/2012 година по описа на Административен съд София-град.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по искането на Дирекцията за национален строителен контрол - София по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Й./п/ Т. Р. Н.Д.