Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Е”ЕООД, с предмет, съответно – добив материали, добив дървен материал, добиване на дървен материал и извозване до временен склад. Обосновал е извод, че от представените по делото доказателства не се установява реалното извършване на доставките. При извършената насрещна проверка на доставчика не са представени доказателства за предходни доставчици, за ресурсна обезпеченост за осъществяване на доставките, транспортни документи и доказателства за извършените плащания по процесните фактури. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което е възпроизвел подробно в мотивите и е възприел изводите му частично.

Изложил е подробно съдържанието на законовите изисквания за признаване право на данъчен кредит, включително за наличие на реално осъществена доставка, което е положителен факт от обективната действителност, подлежащ на доказване от жалбоподателя, след като последният черпи права от наличието на реална доставка. При формиране на изводите си съдът се е позовал на определението по пар. 2, т. 5 ДР на Закона за горите /ЗГ/, според което „добив на дървесина” е сеч и извоз на дървесина до временен склад. Според съда жалбоподателят е установил, че доставчикът му е имал наети 4 лица по трудови договори, чиито длъжности сочат наличието на кадрови потенциал за изпълнение на доставките, освен това доставчикът е разполагал с два трактора, които могат да се използват за изпълнение на доставките. Не е доказано обаче същият да е разполагал с машини и инструменти за добиване на дървен материал, поради което непълно е доказана техническата обезпеченост.

Съдът е приел, че е доказано разплащането по фактурите, чрез заключението на вещото лице. Изложил е подробно какви са изискванията по Наредба №30/02. 12. 1998г. за ползване на дървесината от горите, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, във връзка с воденето на документация по повод добива на дървен материал и...