Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет против решение № 11150 / 26. 10. 2015 г. по адм. дело № 7972 / 2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с допуснато игнориране на доказателства и превратното им обсъждане и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Г. П. Т. изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че тричленният състав на Върховния административен съд правилно е констатирал незаконосъобразността на атакуваното решение на Висшия съдебен завет, изложил е мотиви, в които е обсъдил всички относими доказателства по делото и вярно е преценил фактите по спора.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава две заключения по предмета на спора пред касационната инстанция, при условията на евентуалност. С първото развива доводи за нищожност на решението на Висшия съдебен съвет (издадено при отпаднала компетентност поради предходно прекратяване на дисциплинарното производство), а с второто си заключение приема за неправилно съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, респ. пледира за законосъобразност на оспорения административен акт.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С решение № 11150 / 26. 10. 2015 г. по адм. дело № 7972 / 2015 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е отменил решение по т. 3 от протокол № 37 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 25. 06. 2015 г., с което на Г. П. Т., прокурор в Софийска градска прокуратура е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) – „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца” за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че атакуваното решение на Висшия съдебен съвет е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и поведението на наказания магистрат неправилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, представляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание. Решението е правилно.

Фактическите основания, квалифициращи дисциплинарното нарушение от обективна страна са обобщени в непровеждане на разследване по три досъдебни производства (ДП № 4-5134 / 2009 г.; ДП № 4-5044 / 2010 г. и ДП № 4-5287 / 2010 г.), изготвяне на необосновани постановления за спирането и прекратяването им, незаконосъобразно образуване на третото досъдебно производство срещу магистрат, при наличието на вече образувано друго такова по друг текст от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) и прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на едно и също лице по две досъдебни производства за един и същ период. След отмяната от Апелативна прокуратура – С. на актовете, с които производствата са били спрени, отдел „Инспекторат” към Върховната касационна прокуратура е образувал преписка 3-171/2013 г., която е дала основание за сезиране на Висшия съдебен съвет с искане за образуване на дисциплинарно производство срещу прокурор Т..

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че процесните досъдебни производства са били секретни като по-късно материалите са декласифицирани.

Досъдебно производство № 4-5134/2009 г. е било образувано на 11. 09. 2009 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 301, ал. 1 НК въз основа на сигнал и писмо от В.. В периода 26. 11. 2009г.-24. 02. 2010 г. е било налице ритмично движение на класифицираните материали. На 24. 02. 2010 г. СГП е поискала от С. удължаване срока на разследване, което е било разрешено на 08. 03. 2010 г. с 4 месеца, считано от 20. 01. 2010 г.. За периода 08. 03. 2010 г.-06. 07. 2010 г. е приложена справка за движението на класифицираните материали. С постановление от 07. 07. 2010 г. прокурор Т. е спрял наказателното производство поради неразкриване на извършителя. С постановление от 20. 07. 2010 г. е възложил на Д. извършване на ОИМ за установяване на извършителя. По искане на отдел „Инспекторат” на В. прокурор Т. ежегодно е представял справки за хода на разследването - на 15. 06. 2010 г. и на 25. 01. 2011 г., както и препис от постановлението за спиране. От справките е видно, че по делото прокурор Т. е изготвил общо 25 прокурорски акта/постановления, справки, искания за използване на СРС, искания във връзка със сроковете, разпити на свидетели и др./. В. е поискала наблюдателните материали и материалите по ДП, изпратени от СГС на 25. 03. 2013 г. С писмо от 19. 04. 2013 г. В. е препратила материалите от ДП на Апелативна прокуратура-С. с указание за осъществяване служебен инстанционен контрол. На 19. 04. 2013 г. АП-С. е отменила постановлението за спиране като неправилно и незаконосъобразно, приемайки, че не е извършено разследване, не са събрани доказателства със средствата на НПК, вкл. разпит на свидетели и не са провеждани други действия, а са приложени само СРС. С постановление от 27. 06. 2013 г. на СГП наказателното производство по ДП № 4-5134/2010 г. по описа на СГП е прекратено.

Досъдебно производство № 4-5044/2010 г. е било образувано на 15. 10. 2010 г. срещу магистрат-прокурор в ОП В. за престъпление по чл. 277а, ал. 2 от НК, въз основа писмо със справка от Д.. На 21. 10. 2010 г. прокурор Т. е поискал експлоатация на СРС по отношение на 4 лица по способа чл. 6 ЗСРС и способите чл. 5, 6 и 7 ЗСРС за период от 60 дни, удължен впоследствие с още 120 дни. С постановление от 02. 11. 2010 г. възложил на Д. извършване ОИМ. Направил искания за претърсване и изземване на 15 жилища, в които по обосновано предположение се държат нумизматични предмети. От дадените 15 разрешения нито едно не било реализирано. В приложената деловодна справка е отразено движението на изготвените от прокурор Т. и получените по преписката квалифицирани материали. Изискано е от Д. да изготви обобщени справки за наличната информация относно магистрата, която постъпвайки в СГП е послужила за отделяне материали заведени в ДП под № 4-5287/2010 г. На 01. 11. 2010 г. с постановление прокурор Т. е отделил материалите и разпоредил разследване на същия магистрат, но вече за престъпление по чл. 286 и чл. 301 НК. За извършване на процесуално следствени действия във В. са били командировани следователите С. И. и С. С., на които Т. е възложил разследването. По искане на следователя И. и на прокурор Т., на основание чл. 234, ал. 3 НПК СГП е удължила срока на разследването по ДП 4-5044/2010 г. с 4 месеца, считано от 15. 12. 2010 г. По нови искания на следователя С. и на прокурор Т., на основание чл. 234, ал. 3 НПК СГП е удължила срока на разследването по ДП 4-5044/2010 г. с 4 месеца, считано от 15. 04. 2011 г. С постановление от 10. 06. 2011 г. следователят С. е изпратил делото с мнение за спиране на СГП. С постановление от 04. 07. 2011 г. на прокурор Т. ДП срещу магистрата е било прекратено и спряно срещу неизвестен извършител, и възложено на Д. извършване на ОИМ. С постановление на градския прокурор от 28. 03. 2012 г. постановлението от 04. 07. 2011 г. е декласифицирано. За периода 06. 07. 2011 г.-23. 07. 2012 г. в деловодната справка е отразено движението на класифицираните документи, включително изготвяне на докладни записки до зам. градския прокурор. От справките е видно, че по това дело прокурор Т. е изготвил общо 34 прокурорски акта/постановления, писма, справки, искания за използване на СРС, планове за провеждане на разследването, искания във връзка със сроковете и др./. На 18. 03. 2013 г. СГП е изпратила на В. материалите от ДП и наблюдателните материали, която ги е препратила на С. за осъществяване на инстанционен контрол На 19. 04. 2013 г. Апелативна прокуратура-С. е отменила постановлението от 04. 07. 2011 г. и в частта му за прекратяване ДП, и в частта за спиране на ДП с указание за воденето му срещу неизвестен извършител като незаконосъобразно, приемайки, че органа по разследването и наблюдаващия прокурор не са взели всички необходими мерки за осигуряване разкриването на обективната истина по реда и средствата предвидени в НПК. В постановлението не са дадени писмени указания за допълнително разследване. Това е отразено и в последващо постановление на СГП от 04. 07. 2013 г., с което наказателното производство по ДП № 4-5044/2010 г. по описа на СГП е било прекратено. Последното е потвърдено с постановление на АП от 19. 08. 2013 г.

Досъдебно производство № 4-5287/2010 г. е било образувано с постановление на прокурор Т. от 02. 11. 2010 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 302, ал. 1, т1 и 2 във вр. с чл. 301 от НК и разследването е възложено на следовател от СО-СГП. Като законен повод и достатъчно данни е послужила отделената справка от Д. за наличната информация относно магистрата в ДП № 4-5044/2010 г. С постановление от 02. 11. 2010 г. е възложено на Д. извършването на ОИМ. Използвани са СРС по отношение на едно лице по способа чл. 6 ЗСРС и способите чл. 5, 6 и 7 ЗСРС за период от 60 дни, удължен впоследствие с още 120 дни. Искането на наблюдаващия прокурор за удължаване срока на разследване с четири месеца е било уважено, считано от 02. 01. 2011 г. от зам. градския прокурор. За периода 02. 11. 2010 г.-07. 07. 2011 г. в деловодната справка е отразено движението на изготвените документи по С. и кореспонденцията по тяхното прилагане. От справките е видно, че по това дело прокурор Т. е изготвил общо 9 прокурорски акта/постановления, справки, искания за използване на СРС, искания във връзка със сроковете и др./. С постановление от 03. 06. 2011 г. производството е спряно с мотив, че извършените ОИМ не са дали резултат. С постановление от 15. 04. 2013 г. АП по искане на В. за извършване служебна проверка е отменила постановлението от 03. 06. 2011 г., приемайки че не е проведено всестранно и пълно разследване по делото.

Възприемайки по описания начин фактите по спора, първостепенният съд ги е изяснил точно, отделяйки спорното от безспорното в съответствие с правилата на логическото мислене и общоприетите правила.

Обсъдени са и събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите И. М. и С. С., които са дали допълнителна информация за предприетите по трите досъдебни производства процесуални действия. Установено е, че са били налични планове досежно стратегията за разследването, одобрени от горестоящите ръководители на прокурор Т..

Обективно е съобразявана и натовареността на подведения под дисциплинарна отговорност магистрат.

Твърденията за игнориране на доказателства и превратното им тълкуване са неоснователни. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до обосновани изводи по фактите по спора.

Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е игнорирал обстоятелства, касаещи решенията на Висшия съдебен съвет от заседанието на 09. 10. 2014 г., свързани с прекратяване на дисциплинарното производство и неналагане на предлагани от негови членове дисциплинарни наказания. Последното по реда си решение, с което кадровият орган на съдебната власт е върнал дисциплинарната преписка на дисциплинарния състав за излагане на подробни мотиви е актът, който е породил правни последици. Своеобразната предхождаща го административна дейност не е формирала акт по приключване на дисциплинарното производство, постигнат при условията и с изискуемото мнозинство по чл. 320 ЗСВ.

Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на тричленния състав на Върховния административен съд досежно приложението на материалния закон.

Дейността на магистратите, изразяваща се в упражняване на предоставени от закона правомощия за вземане на решение в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона не може да бъде обект на дисциплинарно преследване, т. к. не се явява като следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение и следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 ЗСВ. Случаите на постановяване на актове от органите на съдебната власт, при които се извършва свободна преценка на фактите и обстоятелствата и се тълкува и прилага закона, се изключват от обсега на дисциплинарната отговорност. Постановяването на необосновани или неправилни актове, ако това се установи при инстанционният контрол, следва да се отчита в процеса на атестиране на магистратите, но не може да служи като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност.

Не са налице кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на дисциплинарното нарушение – виновно неизпълнение и действие или бездействия, което неоправдано е забавило производството.

Исканията на касатора за събиране като доказателства в касационното производство на материалите от трите досъдебни производства е неоснователно с оглед разпоредбите на чл. 219, ал. 2 и чл. 220 АПК. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание и процесуалното бездействие, на която и да е от страните по обезпечаването на делото с относими доказателства не може да бъде санирано в касационното производство.

При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11150 / 26. 10. 2015 г. по адм. дело № 7972 / 2015 г. на Върховния административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.