Образувано е по касационна жалба на началника на МП „Пристанище Б. център” против решение № 1192 от 02. 07. 2015г. по адм. дело № 47/2013г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е прогласена нищожността на негово решение № 7141 от 26. 11. 2012г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че по осъществения с ЕАД МРН 11BG001007H0021425/20110921 внос митническите органи са извършили проверка при хипотезата на чл. 74 ЗМ. В хода на тази проверка може да бъде извършван документален контрол на декларацията и придружаващите я документи; проверка на стоките и вземане на проби за анализ или контрол, съгласно т. 1 и т. 2 на нормата. На 20. 09. 2011г. от продукта е била иззета проба от представител на извършващото качествен и количествен контрол на стоки [фирма], в присъствието на митнически служител и на получателя [фирма], за което е съставен протокол № 201/26. 09. 2011г. Въз основа на извършения документален контрол началникът на МП „Пристанище Б. център” е издал решение № 3672/06. 10. 2011г., с което съгласно чл. 29 § 1 от Регламент (Е.) 2913/92, е определил митническа стойност на стоката – 5 170 627, 20лв. и размера на дължимите за заплащане задължения по чл. 201, § 1, б.”а” от Регламент (Е.) 2913/92 и чл. 54, ал. 1 ЗДДС: мито /АОО/ - 0, 00лв.; акциз /100/ - 0, 00лв. и ДДС /В00/ - 1 034 125, 44лв. Съдът приема, че решението не е било обжалвано и е влязло в сила, а определените с него митни сборове и други публични държавни вземания са платени от [фирма]. Посочил е, че с оспореното решение № 7141/26. 11. 2012г. на началника на МП „Пристанище Б. център” отново въз основа на документна проверка на стоките, придружаващите документи, подадената декларация и резултатите от митническата лабораторна експертиза (М.), митническият орган е извършил промяна в тарифното класиране на стоката и въз основа на това е определил нов размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания по същата ЕАД, както следва: мито /АОО/ - 87 900, 66лв.; акциз /100/ - 0, 00лв. и ДДС /В00/ - 17 580, 13лв. Съдът приема, че по същество е издаден нов административен акт, с който се променя определеното вече с подходящо решение митническо и данъчно задължение, като двата акта са издадени в рамките на едно административно производство по реда на чл. 74 ЗМ – за проверка на приетата ЕАД, като са реализирали и двете, предвидени в разпоредбата правомощия. След като е издал първото решение, началникът на МП „Пристанище Б. център” не е имал материална компетентност да постановява друго такова, с което да изменя размера на вече определените задължения. Според съда след влизане в сила на решение № 3672/06. 10. 2011г. единствената правно допустима възможност за издателя му да го изменя е при хипотезата на чл. 91 АПК, а в случая то не е било оспорено по административен ред. Изложил е съображения, че не са били налице и предпоставки за изменението му по реда на чл. 99 АПК, в която хипотеза обаче би бил компетентен друг орган – началникът на митница Б.. Съдът приема, че оспореното решение не е издадено по реда и при наличие на предпоставките по чл. 84 или чл. 84а ЗМ. В заключение е посочил, че решението е постановено при пълна липса на законови предпоставки за това, тъй като административния орган е преразгледал собствения си стабилен административен акт и е постановил нов такъв с идентични предмет и адресат, с който да преуреди правните последици от влязлото в сила първоначално решение. Обосновал е извод, че оспореният административен акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение № 7141/26. 11. 2012г. на началника на МП „Пристанище Б. център”, с което на основание чл. 20, § 3 от Регламент (Е.) 2913/92 е определено ново тарифно класиране на стоката, допусната до свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД МРН 11BG001007H0021425/20110921 – код Т.: 2707 99 99 00 и на основание чл. 201, §1, б.”а” от Регламент /Е./ 2913/92, чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС на дружеството са определени следните задължения: мито в размер на 87 900, 66лв. и ДДС в размер на 17 580, 13лв., което не съставлява изменение на влязлото в сила предходно решение № 3672/06. 10. 2011г. на основание чл. 99 АПК, тъй като с последното са определени публичните задължения на вносителя по подадената опростена митническа декларация за специфично предназначение, а с оспореното второ решение е извършено претарифиране и като последица от него са определени съответен размер на възникналото митническо и данъчно задължение. Предметът на произнасяне по двете решения не е идентичен – първото касае количествата на продукта по опростената митническа декларация, подадена от ответника в настоящото производство, а с второто предвид резултатите от М. е извършено тарифно класиране на стоката с нов код по КН 2707 99 99, различен от декларирания от вносителя такъв по КН 2710 19 71 и възприет в първото решение на началника на МП.
Според чл. 78 от Регламент (Е.) № 2913/92 на Съвета от 12. 10. 1992г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността (МКО), митническите органи имат право след вдигането на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Следва да се отбележи, че с Регламент (ЕО) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23. 04. 2008г. е приет нов Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс – ММКО), като с него се предвижда поетапно влизане на МККО в сила до 2013г. Правната уредба на последващия контрол в МККО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава XІV, раздел ІV „Последващ контрол на декларирането” от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) – от чл. 84 до чл. 84м вкл.
С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са уредени в посочените по-горе разпоредби на ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай от данните по делото се установява, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от [фирма] с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на С. по дело С-379/2000г., т. 21). Затова е необходимо да се направи разграничение между двата процеса: „повторна проверка на декларацията” и „последващ контрол”, което не е направено от административния съд. В случая митническия орган е насочил действията си към изясняване съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената митническа декларация от [фирма] и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати за произхода и състава на стоката, обект на лабораторен анализ. Приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от митническата експертиза, извършена в лабораторията в [населено място].
От тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗМ следва, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двете процедури могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. За повторната проверка на декларацията не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед, с която да се постави неговото начало, за разлика от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а ЗМ. С издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение №7141 от 26. 11. 2012г. на началника на МП „Пристанище Б. център” е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническо задължение по чл. 201, § 1, б „а” от Регламент (Е.) №2913/92 и на данъчно задължение по чл. 54, ал. 1 ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 99 99. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и подлежи на съдебен контрол. В случая е приложима хипотезата по чл. 84, ал. 1 ЗМ, а не процедурата по чл. 91 АПК или тази по чл. 99 и сл. АПК. Законът за митниците е специален спрямо Административнопроцесуалния кодекс. П.нционният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като е обсъждал наличието на предпоставките по чл. 99 АПК, а е игнорирал процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, не е направил разграничение между тях и неправилно е приел, че доказателствата по делото изключват приложимостта им. С оглед гореизложеното изводът на съда за нищожност на оспорения пред него акт поради липса на компетентност на издалия го административен орган е незаконосъобразен и необоснован. Това налага отмяна на обжалваното решение на Административен съд-Бургас, доколкото съдът е изложил фактически и правни аргументи относно неговата законосъобразност, въпросът следва да се реши от настоящата инстанция по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК.
По делото се спори относно правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на внесения продукт, описан в митническата декларация като „тежки масла, смазочни масла; други масла – предназначени да претърпят специфична преработка”. Вносителят е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, а митническият орган с оглед приетото от него преобладаване на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, е определил същия в код 2707 99 99. Ответното дружество сочи, че продуктът в митническата декларация е класиран в код 2710 19 71 предвид произхода му на нефтено масло, както и поради обстоятелството, че до този момент всички продукти с такъв произход и идентичен химичен състав са класирани в тази подпозиция, а възражения от страна на митническата администрация не са правени. Позовава се на писмо изх. № 26-Л-12/6. 02. 2015 г. на Министерство на икономиката на РБ, съгласно което до 4. 04. 2013г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710. След обсъждане на заключенията на приетите по делото основна и допълнителна химически експертизи, правилно съдът приема, че митническият орган не е доказал обстоятелството, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните.
По делото е установено, че според физико-химичните показатели продуктът е с нефтен произход, представлява мазут – най-тежката фракция на нефта получена при атмосферна дестилация на суров нефт и няма каменовъглен произход. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. М. - Р. сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди – 54, 4%. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“. В случая следва да се съобрази тълкуването, дадено от С. в решение от 12. 06. 2014 г. по дело С-330/13 относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (Е.) №2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) №1006/2011 на Комисията от 27. 09. 2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на С. е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 – определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, С. разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди. Този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, поради което резултатът на М. не е коректен. При него не се отделят и не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице продуктът като смес от въглеводороди отговаря само на едно от кумулативно предвидените четири изисквания (за дестилация), въведени в Обяснителните бележки на КН за подпозиция 2707 99 99, поради което не може да се приеме съответствие по този код. Изводът на съда за недоказаност на констатацията на митническия орган, че в процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните, е обоснован и законосъобразен. Незаконосъобразното решение на наланика на МП "Пристанище Б. център" следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските по дело са в тежест на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1192/02. 07. 2015г., постановено по адм. дело №47/2013г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 7141 от 26. 11. 2012г., издадено от началника на МП ”Пристанище Б. център” и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 7141 от 26. 11. 2012г., издадено от началника на МП ”Пристанище Б. център”.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Административен съд-Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА Митница-Б. да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 300лв - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.