Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. срещу решение № 2841/22. 04. 2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 334 по описа за 2014 г., с което е отменен отказ за регистрация по ЗДДС № 221021300005962/04. 09. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С. и е изпратена преписката на орган по приходите при ТД на НАП С.. Оплакванията на касатора са за противоречие на решението с материалния закон заради несъгласието му с изводите на съда за отсъствието основанието по чл. 13, ал. 4, т. 2 ЗДДС за дисквалифицирането като вътреобщностно придобиване на придобиването на стоки, които се монтират от доставчик с качеството ДЗЛ в друга държава членка по договор с ДЗЛ, установено на територията на страната. С липсата на В. обосновава тезата за законосъобразен отказ за регистрация за целите на ДДС в хипотезата на чл. 99, ал. 1 ЗДДС. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против отказа за регистрация. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация "Б.В.А" Г. отрича основателността на жалбата.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:
С оспорения пред АССГ акт на орган по приходите е отречено съществуването на задължение за регистрация по чл. 99, ал. 1 ЗДДС на "Б.В.А" Г. - А.. Регистрационното производство е инициирано от австрийското дружество със заявление вх. № 22391100020182/30. 08. 2013 г.
Административният съд е отменил отказа за регистрация. По установяванията му "Б.В.А" Г. е регистрирано за целите на ДДС в А. на 01. 04. 2010 г. Австрийското дружество е обвързано с [фирма] по договор за доставка на оборудване, свързано с капиталови разходи от 15. 01. 2013 г. Българският търговец е регистриран по ЗДДС на 20. 03. 2002 г. Предмет на договора от 15. 01. 2013 г. е проектиране, доставка и монтаж на оборудване, необходимо за интегрирането на новата парова турбина към останалата част от инсталацията в завод „М.“ [населено място]. Изпълнител е "Б.В.А" Г.. Той е и получател по издадени от Лисега СЕ и СЛ П. Г., Германия фактури с предмет стоките по дотовора с [фирма]. Търговецът от А. е получател и по международни товарителници за стоките по фактурите с изпращач немските дружества. Придобиването на стоките от "Б.В.А" Г. по доставките от Лисега СЕ и СЛ П. Г., Германия е квалифицирано от първостепенния съд като вътреобщностно. В привръзка с В., качеството ДЗЛ на австрийското дружество и отсъствието на регистрация на посочените в чл. 99, ал. 1 ЗДДС, първостепенният съд е формирал решаващ извод за наличие на предпоставките по същата разпоредба за регистрация за целите на ДДС. Съдът е разграничилверигата од доставки – от Лисега СЕ и СЛ П. Г., Германия към "Б.В.А" Г. и от него към [фирма], за да изключи действието на ограничението по чл. 13, ал. 4, т. 2 ЗДДС. Решението е правилно.
Понятието за данъчно задължено лице по чл. 9 от Директива 2006/112 /вж. чл. 3, ал. 1 от ЗДДС/ няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл. 214 от Директивата /респ. за регистрация по чл. 94 и сл. от ЗДДС/. Идентификацията не е елемент от механизма за облагане с ДДС независимо от значението му за доброто функциониране на системата на ДДС (вж. т. т. 30 и 31 от решението на С. по дело С-324/11; т. т. 60 до 63 от С-284/11 и т. т. 50, 51, 53 и 54 от С-385/09). Липсата на регистрация по ЗДДС не може да изключи правото на приспадане, когато са осъществени условията по същество за възникването му /вж. т. 63 от решението по дело С-284/11 и т. 51 от решението по дело С-385/09/. Допустимо, обаче, е въвеждането от държавите членки на срок за регистрация и за упражняване на правото на приспадане с оглед принципа на правна сигурност, като сроковете следва да са разумни /пак решението по дело С-385/09, т. т. 52-54/.
Регистрацията по ЗДДС е задължителна и по избор /вж. чл. 94, ал. 3 ЗДДС/. "Б.В.А" Г. е инициирало регистрационното производство, приемайки че е субект на задължението за регистрация при предпоставките на чл. 99, ал. 1 ЗДДС. С арг. от чл. 99, ал. 1 и 2 ЗДДС задължени да се регистрират по ЗДДС са данъчно незадължени юридически лица и данъчно задължени лица, които не са регистрирани на основание основание чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 от закона и извършват вътреобщностно придобиване на стоки, чиято обща стойност надвишава 20 000 лева.
"Б.В.А" Г. има качеството ДЗЛ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, защото осъществява независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС, като търговец и лице предоставящо услуги. В обхвата на търговската дейност е продажбата на стоки по договора от 15. 01. 2013 г. и услугите по проектирането и монтажа на оборудването за приобщаването на парова турбина към съществуващата част на инсталацията.
При твърдение за осъществено В. в обсега на доказването се включват установяването на качествата ДЗЛ на доставчика и на получателя /вж. чл. 2, § 1, б. б, i от Директива 2006/112/ЕО; по противоречащите на Директивата чл. 13, ал. 1 и чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставчикът и получателят следва да са регистрирани за целите на ДДС ДЗЛ/ и възмездното придобиване на стоки на територията на страната изпратени от територията на друга държава членка /така цитираната разпоредба от Директивата и чл. 13, ал. 1 от ЗДДС/. В. е обратната страна на вътреобщностната доставка на стоки по чл. 138 от Директивата. Като всяка доставка на стока нейното съдържание е прехвърлянето на материална вещ от едно лице на друго с овластяването на получателя да се разпорежда фактически с нея като собственик /арг. от чл. 14, § 1 от Директивата/.
За доставките от Лисега СЕ и СЛ П. Г., Германия с получател [фирма] са издадени фактури №№ 1307333/17. 07. 2013 г. и 15820/26. 08. 2013 г. След предаването на втория екземпляр от международната товарителница на получателя стоката преминава в разпоредителната му власт /вж. чл. 12, § 2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки/. Доколкото доставчикът и получателят са с качествата ДЗЛ /и дори са регистрирани за целите на ДДС/ и стоката е изпратена от територията на друга държава-членка, то за търговията между държавите членки е приложим преходния режим по чл. 402 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28. 11. 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и облагането с ДДС се осъществява на територията на държавата-членка на местоназначението, а не на произхода – така вж. десетото съображение на Директива 2006/112/ЕО.
"Б.В.А" Г. е придобило възмездно на територията на страната стоки изпратени от територията на друга държава членка, което се определя като вътреобщностно придобиване на стоки. Неоснователен е доводът за основано на чл. 13, ал. 4, т. 2 ЗДДС дисквалифициране на полученото като В.. Изключението от обхвата на вътреобщностните придобивания е за тези получени стоки, които се монтират или инсталират за сметка на доставчика. То засяга получателя на монтираните/инсталираните стоки, а не доставчикът, който е получил стоките, за да ги монтира/инсталира. Когато монтирането на стоките се предхожда от получаването им от доставчика, изключението е неприложимо. В. е налице дори за стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на ДЗЛ от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност /чл. 13, ал. 3 ЗДДС/. Ако монтираните/инсталирани стоки са получени от получателя без преди това да са били в разпоредителната власт на доставчика, то тогава с арг. от чл. 13, ал. 4, т. 2 ЗДДС не е осъществено В., а данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 2, т. 2 ЗДДС.
Като получател по В., "Б.В.А" Г. е субект на задължението за регистрация за целите на ДДС по чл. 99, ал. 1 ЗДДС. В корелация с това задължение е възникнало правомощието на органа по приходите по чл. 101, ал. 8 ЗДДС да разпореди регистрацията. Отказът на администрацията да извърши регистрацията противоречи на материалния закон, поради което правилно е отменен от административния съд.
Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 2 000 лева.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2841/22. 04. 2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 334 по описа за 2014 г.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. да заплати на "Б.В.А" Г., А. деловодни разноски в размер 2 000 лева. Решението е окончателно.