Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – П. срещу решение № 774/16. 04. 2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1692 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 16251200408/25. 02. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П.. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Д. му е за осъществяване на изключващия правото на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, юридически факт по чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО, тъй като преотстъпения за 2007 г. корпоративен данък е инвестиран в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. Отрича противоречието на чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО с чл. 1, б. „г“ от Регламент /ЕО/ № 1998/2006 г. на Комисията. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв. Д. отрича основателността на жалбата. С молба от 05. 06. 2015 г. е поискал да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, свързани с тълкуването на чл. 1, § 1, б. „г“ от Регламент /ЕО/ № 1998/2006 г. на Комисията. Иска присъждане на направените за касационното производство разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за корпоративен за 2007 г. в размер 65 538 лева с лихви за забава 33 129. 25 лева, заради отказ да се признае заявеното с Г. по чл. 92 ЗКПО за...