Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] обжалва решение № 172 от 30. 01. 2015г. на Административен съд, [населено място] постановено по адм. дело № 1154/2014г., с което е отменен издаденият на Д. А. А. ревизионен акт №[ЕИК]/24. 02. 2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 146/16. 05. 2014г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място].

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че в процесния случай са налице предпоставките по чл. 19 от ДОПК за ангажиране отговорността на Д. А. в качеството му на управител на Е. 2004 Е. за задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО и такива за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за наети лица и вноски за фонд ГВРС.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Д. А. А., лично и чрез процесуалния си представител адв. К. М. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение, по подробни съображения, изложени в устните състезания по делото и в представен писмен отговор на жалбата. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет...