Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 149 от 11. 12. 2014 г. по адм. дело № 458/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич.
В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до незаконосъобразност на потвърденото от съда тарифно класиране на процесната стока - светодиоди, като се твърди, че то не съответства на характеристиките на стоката. Изразява се становище, че към момента на осъществяване на вноса - 23. 11. 2011 г. стоката не представлява завършено осветително тяло от позиция 94054 на КН, а съгласно вида и характеристиките си светодиодната лента може да се използва като светлинен източник, монтиран в осветител. Касаторът счита, че определената от митническите органи тарифна позиция е приложима след промените в КН, в сила от 2014 година. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.
Ответникът - началник на Митническо бюро Д., в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Добрич е било решение № 32-57504 от 05. 06. 2014г. към ЕАД 11BG002009H0013814/23. 11. 2011г. на началника на митническо бюро /МБ/ - Д., потвърдено с решение № 32-82958/23. 07. 2014г. на началника на Митница В..
От фактическа страна е установено, че с посоченото ЕАД е оформен режим „допускане за свободно обращение” на стока № 1 "светодиоди"- 59800 броя от Китайската народна република (Китай) с получател [фирма]. За стоката в кл. 33 от митническата декларация е деклариран Т. код [ЕГН], с произход Китай и е приложена фактура № 2011HL0908 от 07. 10. 2011 г., издадена от РУИАН ХУАЛОНГ Л. Ко. Л., Китай. След извършен последващ контрол на основание чл. 78, § 2, във връзка с чл. 13-чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 2913/92 на Съвета от 12. 10. 1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, началникът на МБ - Д. е издал оспореният административен акт, с който не е приел декларирания тарифен код, определил е нов Т. код [ЕГН] за стока № 1 по ЕАД при ставка мито - 4. 7 % и задължения за доплащане в общ размер на 4 063, 49 лева, от които мито – 3 386, 24 лева и ДДС – 677, 25 лева.
С обжалваното решение, съдът е приел митническото решение за законосъобразно. За да постанови този резултат съдът е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен митнически орган по чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и в производство по извършен последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ. Решението е издадено в рамките на 3-годишния срок по чл. 221, § 3 от Регламент 2913/92 от възникване на митническото задължение. По материалната законосъобразност на акта, съдът е посочил, че основният спор по делото касае тарифното класиране на стока №1 по ЕАД 11BG002009H0013814/23. 11. 2011г., декларирана като "светодиоди". От доказателствата по делото е установено, че декларираната стока не представлява самостоятелни светодиоди, а светодиодни ленти /LED ленти/, които неправилно са класирани в позиция 8541 "Диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели, светодиоди, монтирани пиезоелектрически кристали" подпозиции 85414090 "Полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели, светодиоди", "Части", за които не е предвидено мито. Въз основа на доказателствата за характеристиките на стоката и предвид издадените обвързващи тарифни информации /ОТИ/ за същата стока, които съгласно чл. 5 и чл. 11 от Регламент (Е.) № 2454/1993 на Съвета за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент 2913/92 са задължителни за митническите власти в държавите членки, първоинстанционният съд е приел, че LED лентите се класират с код [ЕГН], "Осветителни тела, включително прожектори и техните части, неупоменати, нито включени другаде, Други осветителни електрически тела, Други", за които е предвидено конвенционално мито от 4. 7%.
Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.
В случая не се спори, че процесното митническо решение е издадено в рамките на извършен последващ контрол на основание чл. 78, пар. 2 във връзка с чл. 13-16 от Регламент (Е.) № 2913/ 92 на Съвета от 12. 10. 1992 г. относно създаване на МК на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 78, § 1 от МК след вдигане на стоките, митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят митническата декларация. Параграф 3 от визираната норма сочи, че когато последващата проверка на декларацията установи, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. В Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, R., стр. I-8937, точка 63, С. е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14. 01. 2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да “уредят ситуацията” /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. Правилен е изводът на съда, че при извършване на последващата проверка по чл. 84а от ЗМ и чл. 78, § 3 от МК не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочат изводите в доклада, с който е завършила проверката, възприети в решението. Дадена е възможност на дружеството да представи становище по доклада.
Както правилно е посочил съда предмет на спора е тарифното класиране на стоката внесена от [фирма] с ЕАД 11BG002009H0013814/23. 11. 2011г., с който е оформен режим допускане за свободно обращение на стока № 1 “светодиоди”- 59800 бр. с произход Китай. Обвързващата националните съдилища практика на С. в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т. т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда от 11 януари 2007 г. по дело C-400/05 (B.A.S. T. BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС — от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat. В случая вносителят е класирал стоката в тарифен номер 8541 40 90 00, обхващащ се от позиция "диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали". Съобразно заключението на експерта, светодиодният кабел не може да бъде класиран в тази позиция, тъй като тя обхваща само единични светодиоди. В тази връзка първоинстанционният съд подробно е обсъдил приложимите общностни норми и свързаните с тях разяснения на С., в резултат на което обосновано е приел, че определеният с оспореното решение нов тарифен код е съобразен с описанието на позиция 94 05403990 от КН.
Този извод следва от характеристиките на процесните светодиодни кабели и от издадената обвързваща тарифна информация за стоката в базата данни на Европейската комисия, съобразно която тази стока е класирана именно с тарифния код, посочен от митническия орган - в подпозиция „други” от позиция 94 0540 - „други електрически осветителни тела”. По аргумент от чл. 5 от Регламент / Е./ 2454/1993 г. обвързващата тарифна информация е задължителна за властите на държавите – членки и в съответствие с нея началникът на МБ - Д. законосъобразно е коригирал декларирания от вносителя тарифен номер на стоката и е начислил следващото се мито в размер на 4. 7% и ДДС.
Като е достигнал до същия краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на жалбоподателя. В настоящото производство ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова следва да му бъде присъдено в размер на 385, 83 лева съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от същата Наредба.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149 от 11. 12. 2014 г. по адм. дело № 458/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Митническо бюро Д. юрисконсултско възнаграждение в размер на 385, 83 /триста осемдесет и пет лева и осемдесет и три ст/ лева. Решението не подлежи на обжалване.