О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2144

гр. София, 29.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.04.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №4737 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. ЕГН [ЕГН], приподписана от пълномощника му адв. Д. П., против Решение №255 от 12.07.2024г. по в. гр. д. №138/2024г. по описа на Софийския окръжен съд в частта му, с която е било потвърдено Решение № 16657 от 16.10.2023 г. по гр. д. № 48731/2022 г. по описа на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен искът, предявен от С. Д. К. срещу държавата чрез субституента Софийския градски съд за заплащане на сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 9219/2019г. по описа на СГС. В касационната жалба и допълнението към нея се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като се иска обезсилването, респ. отмяната му и уважаване на предявения от него иск. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Софийски градски съд, чрез пълномощника му по делото съдебен помощник М. Н., с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

От контролиращата страна по делото Прокуратурата на Р. Б. не е постъпило становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

В.гр. д. № 9219/2019г. по описа на СГС е било образувано по въззивна жалба на С. Д. К. срещу решение № 111871/10.05.2019г. по гр. д.№ 19234/2018г. по описа на СРС. Делото постъпило в СГС на 12.07.2019г. и в същия ден е разпределено чрез системата за случайно разпределение на дела. В периода от постъпване на делото до 08.01.2020г. делото е било администрирано с разпореждания на съдията-докладчик от 29.07.2019г., 20.08.2019г., 23.08.2019г. и 17.09.2019г., тъй като поради пропуск на първоинстанционния съд препис от решението по гр. д. № 19234/2018 г. по описа на СРС и от постъпилата срещу него въззивна жалба не са били връчени на контролиращата страна СРП, като тези пропуски са били отстранени от въззивния съд с горепосочените разпореждания на съдията-докладчик. С разпореждане от 08.01.2020г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2020г. С разпореждане № 11036/13.05.2020 г. на основание заповед № РД-08-1707/16.03.2020г. на председателя на СГС, с която е наредено да се преустанови разглеждането на всички видове граждански и търговски дела за периода на извънредното положение, делото е пренасрочено за разглеждане на 12.06.2020 г. В проведеното о. с. з. на 12.06.2020г. не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на страни. Делото е било отложено за 20.11.2020г., когато е даден ход и за събиране на доказателства същото е отложено за 19.03.2021г. С разпореждане от 17.03.2021 г. разглеждането на делото е било пренасрочено за 18.06.2021г. на основание заповед № РД-08- 4964/27.11.2020 г. на председателя на СГС, съгласно която не се разрешава струпване на лица в и пред съдебните зали предвид усложнената епидемична обстановка на територията на [населено място]. В откритото съдебно заседание, проведено на 18.06.2021г., делото е обявено за решаване. Към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело - 07.09.2022г. по делото не е било постановено решение, като такова е постановено на 03.02.2023г.

При така посочените факти въззивният съд е приел, че в периода от постъпване на делото в СГС /12.07.2019г./ до насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание /08.01.2020г./ не е било допуснато необосновано забавяне на разглеждането му, тъй като в този период същото е било администрирано с разпореждания на съдията-докладчик поради пропуски на първоинстанционния съд при съобщаване на решението на страните и при администриране на постъпилата въззивна жалба. Съдията - докладчик е предприел посочените действия вместо да прекрати въззивното производство по делото и да върне делото на първоинстанционния съд, каквато е обичайната практика, с което въззивното производство е било ускорено, а не забавено. След приключване на администрирането на делото с разпореждане от 08.01.2020г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание в разумен срок - на 03.04.2020г. Забавянето на разглеждането му поради пренасрочване на две от насрочените открити съдебни заседания поради обявените в страната извънредно положение, а впоследствие извънредна епидемиологична обстановка, не е причинено от поведението на съда, а от обективна пречка, препятствала разглеждането на делото за определен период от време. Отлагането на едно от насрочените открити съдебни заседания поради нередовно призоваване на страни не е по причина поведението на съда, тъй като за о. с. з., проведено на 12.06.2020г., призовката до ищеца е била върната с отбелязване, че не е намерен на адреса в периода от 20.05.2020г. до 04.06.2020г., като незабавно след връщане на призовката в съда - на 05.06.2020г., съдията-докладчик е разпоредил ново призоваване, но срокът до насроченото о. с. з. не е бил достатъчен за извършването му. Призовките до ответните страни за същото о. с. з. изобщо не са били върнати по делото, което за условията на работа в извънредна епидемиологична обстановка не е необичайно явление и същевременно същото стои извън контрола на съда. Съдът е приел, че забавяне при разглеждането и решаването на делото от СГС е било допуснато само при постановяване на решението, тъй като делото е било обявено за решаване на 18.06.2021г., а решението е постановено на 03.02.2023г. Срокът, в който е постановен съдебният акт, не може да се приеме за разумен, като забавянето не е било компенсирано от други процесуални действия, извършени в кратки срокове, в рамките на общата продължителност на делото от 3 години, шест месеца и петнадесет дни. Въпреки това обаче съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ е изцяло неоснователен, тъй като по делото се установява, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка причина връзка с продължителността на производството по гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС, и дори обичайните такива, за които съдебната практика приема, че са търпени винаги от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок - притеснение за развитието на производството и за евентуален негов неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и доверието в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. За да направи този извод, съдът е посочил, че резултатът от производството по гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС е негативен за ищеца - с окончателния акт на СГС, постановен по това дело, е потвърдено решение № 111871 от 10.05.2019 г. на СРС по гр. д. № 19234/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете, предявени от С. Д. К. срещу АССГ и ВАС с правно основание чл. 2б ЗОДОВ. Изложил е съображения, че положението на ищеца е било по-благоприятно преди постановяване на съдебния акт по гр. д. № 9219/2019г. по описа на СГС, тъй като до неговото постановяване той е имал очаквания, че актът ще бъде благоприятен за него, а с постановяването на акта за ищеца са настъпили неблагоприятните последици от отхвърляне на претенцията му с окончателен съдебен акт. След като положението на ищеца е било по-благоприятно преди постановяване на забавения съдебен акт, отколкото след неговото постановяване, то според съда е логически изключена възможността ищецът да е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от продължителността на производството гр. д. № 9219/2019г. по описа на СГС.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси:

1.Допустим ли е искът с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок по чл.6 §1 от конвенцията по висящо производство, ако не са спазени изискванията на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ?

2.Длъжен ли е ищецът по иск по чл.2б от ЗОДОВ за вреди от нарушаване на правото на разглеждане на дело в разумен срок да доказва реално претърпени неимуществени вреди?

Позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: Обусловено ли е правото на обезщетение за вреди от неразглеждане на дело в разумен срок от това дали решението, с което е приключило това производство, е благоприятно за ищеца, и може ли неблагоприятният характер на това решение за ищеца да бъде единствен довод за отхвърляне на иска?

В касационната жалба са изложени и доводи за недопустимост на решението /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК/, а в изложението се иска допускането му до касационно обжалване и поради очевидната му неправилност съгласно чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос от изложението, свързан с допустимостта на предявения иск, както и тези на чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК /вероятна недопустимост на решението/ поради неспазване на изискванията на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, доколкото делото, по което ищецът твърди, че е допуснато нарушение на правото му по чл.6, §1 от КЗПЧОС, е било висящо към датата на предявяване на иска и е приключило преди постановяване на въззивното решение. Така повдигнатият въпрос е бил предмет на разглеждане в практиката на ВКС /Решение №153 от 13.06.2018г. по гр. д.№4658/2017г., IV г. о.; Определение №267 от 07.12.2018г. по ч. гр. д. №4519/2018г., IV г. о./, в която се приема следното: Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо без проведена процедура по глава ІІІа ЗСВ (чл.2б, ал.3 ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и не поставя пред пострадалия процесуално условие да изчерпи административната процедура по глава ІІІа ЗСВ, за да е допустимо разглеждане на вече предявения иск за обезщетяване на вреди от забавянето. Цитираното от касатора определение №494 от 03.05.2017г. на ВКС по гр. д.№5234/2016г. е постановено в производство по чл.288 от ГПК и не представлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В случая обжалваното въззивно решение, с което искът е бил предявен за допустим, е в съответствие с формираната практика на ВКС, поради което и не може да се приеме за процесуално недопустимо.

Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по втория въпрос от изложението. Същият е от значение за изхода на спора и е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 4038/2021 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение №50030 от 09.02.2023г. по гр. дело №785/2022 г. на на IV-то гр. отд. на ВКС.

По третия въпрос от изложението съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №255 от 12.07.2024г. по в. гр. д. №138/2024г. по описа на Софийския окръжен съд в частта му, с която е било потвърдено Решение № 16657 от 16.10.2023 г. по гр. д. № 48731/2022 г. по описа на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен искът, предявен от С. Д. К. срещу държавата чрез субституента Софийския градски съд за заплащане на сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на в. гр. д. № 9219/2019 г. по описа на СГС.

УКАЗВА на касатора С. Д. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване делото да се докладва на председателя

на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.