Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез процесуалния й представител – юрисконсулт С. П., срещу решение № 5381 от 30. 07. 2015 г. по адм. д. № 5483/2015 г. на Административен съд София-град С него е отменен мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е-13-01-116 от 9. 10. 2014 г. на „Българско акционерно дружество [фирма] срещу Националната електрическа компания ЕАД ( [фирма]) и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по жалбата съобразно дадените в мотивите на решението указания.

В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост и необоснованост на съдебното решение. Д. за недопустимост се обосновава с твърдението, че КЕВР е била сезирана с жалба, подадена на 1. 10. 2014 г., а мълчаливият й отказ за произнасяне е бил обжалван пред съда на 8. 05. 2015 г., след изтичането на преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 АПК. В писмените бележки до съда касаторът твърди, че мълчалив отказ се формирал само тогава, когато КЕВР трябва да издаде индивидуален административен акт, а при подаването на жалбата, такова искане не било направено, поради което не бил формиран мълчалив отказ. По изложените съображения процесуалният представител на КЕВР моли, съдебното решение да се отмени и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същевременно прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение от страна на „Българско акционерно дружество [фирма].

Ответната страна по касация „Българско акционерно дружество [фирма], чрез процесуалния си представител адвокат А., оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна, по съображенията, изложени в писмения отговор и поддържаното становище при първоинстанционното разглеждане на спора. Моли, съдебното решение да се остави в сила и претендира присъждане на направените разноски в размер на 2 400 лв., за които представя...