Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], срещу решение № 41 от 21. 05. 2015 г. по адм. д. № 41/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - П. С. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Д., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд - [населено място], е отменил решение № Р-18 от 24. 02. 2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], и разпореждане № 1 от 20. 11. 2014 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място].

Така постановеното съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и по съображения различни от изложените от първоинстанционния съд.

По първоначалното дело е било установено, че с разпореждане

№ 5 от 11. 07. 2014 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - [населено място], е била изменена личната пенсия за оситурителен стаж и възраст на П. С. П. от [населено място], като при определяне на размера й от 546. 33 лв., за периода от 01. 01. 1986 г. до 31. 12. 1988 г., е включено брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) от 9156 лв., въз основа на удостоверение обр. УП-15 изх. № 18-03-743 от 08. 02. 2014 г. на О. при Териториално...