Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на „Г. Сървиз Г. / в несъстоятелност/“ Германия, като правоприемник на „Г. Сървиз АГ Германия“ срещу Решение № 595 от 15. 03. 2013 г. по адм. дело № 242/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /А./ № 1231632 от 01. 10. 2012 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 1564 от 21. 12. 2012 г. на директора на дирекция „О.“ / сега „ОДОП“/ - [населено място] при ЦУ на НАП, както и „Г. Сървиз АГ Германия“ е осъден да заплати на дирекция „О.“ – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 5707 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Позовава се на Решение на С. от 23 април 2015 г. по дело С-111/2014, отправено от Върховен административен съд по настоящото дело, като счита, че в процесния случай е отстранен риска от загуба на данъчни приходи и принципът на данъчен неутралитет на ДДС следва да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание национална разпоредба данъчната администрация да откаже възстановяване на ДДС. Иска отмяната на решението със законните последици и възстановяване на поисканата сума – ДДС. Претендират се разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. П. Б. в писмен отговор от 10. 01. 2014 г. изразява становище за неоснователност...