Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от управителя К. Ал Х., против решение № 2456 от 04. 12. 2015 г., постановено по адм. д. № 1292/ 2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу отказ с изх.№ 1653/ 11. 05. 2015 г. за прекратяване действието на заповед №139/4. 04. 4015 г. за спиране експлоатацията на обект, постановен от и. д. директора на ОДБХ-П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че в решението на първоинстанционния съд не са обсъдени и анализирани поотделно и в съвкупност всички събрани в хода на делото доказателства и направените от дружеството възражения. Счита, че съдът не е посочил защо приема за мотивиран отказа за спиране действието на заповед за спиране експлоатацията на обект № 139 от 24. 04. 2015 г. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което отказа на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - П. да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – и. д. директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - П., чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против отказа за прекратяване действието на заповед за спиране експлоатацията на обект № 139 от 24. 04. 2015 г., с изх. № 1653/ 11. 05. 2015 г., издадена от и. д. директор на ОБДХ – П. за спиране...