Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”-С. моли да бъде отменено решение № 536/02. 02. 2015г. по адм. д.№ 869/2014г. на АССГ, с което е отменен РА № [ЕГН]/17. 10. 2013г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 39 760лв за м. 11. 2009г. по фактура на [фирма] като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба [фирма] по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № [ЕГН]/17. 10. 2013г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 39 760лв за м. 11. 2009г. по фактура на [фирма] на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на мобилни телефони не са осъществени.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, но неправилно е приел, че доставката на мобилни телефонни апарати е доставка на родово определени вещи. Поради този неправилен извод, съдът е възприел приложеният приемо-предавателен протокол от 10. 11. 2009г. за предаване на мобилни телефонни апарати с посочени модел без бройки ИМЕИ, като установяващ прехвърляне на собствеността върху тях от доставчика на ревизираното лице. Предмета на доставката – мобилни телефонни апарати имат уникални ИМЕИ,...