Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], подадена чрез адв. Г. А., срещу Решение № 2108 от 16. 10. 2015 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 821 по описа на същия съд за 2015 година. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03-1401113-091-01/05. 12. 2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., в частта потвърдена с Решение № 912/23. 02. 2015 г. на Директор на Дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, с която за данъчни периоди м. м.02, 06, 09 и 12. 2011 г. и м. м. 04, 09 и 12. 2012 г. са установени задължения по ЗДДС - ДДС общо в размер на 39 895. 04 лв. и лихви за просрочие - 15 558. 44 лева. С решението си съдът е осъдил дружеството да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП сумата от 2 205. 62 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Касаторът претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Дирекция „ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 07. 03. 2016 г. от юрк. К. Д. е депозиран писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и е формулирана претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2205, 62 лева.

Представителят...