Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Г. от [населено място] срещу решение № 3145/07. 05. 2015 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело № 206/2015 г. по описа на съда. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът - директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – С.-град, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Д. П., оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно.

Производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Г. Г. против решение № РО-880 от 03. 12. 2013 г. на директора на ТП на НОИ – С.-град, с което е оставена без уважение подадената по административен ред жалба от Г. против разпореждане № [ЕГН] от 30. 04. 2013 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО (т. е. по пенсионно осигуряване). С разпореждането на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл....