Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 136/24. 04. 2015 г., постановено по адм. дело № 134/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място] в частта, в която по жалба на [фирма] със седалище в [населено място], [община], Плевенска област е отменен РА № Р-15-1401239-091-01/11. 11. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 54/02. 02. 2015 г. на директора на същата дирекция за определения на едноличния търговец допълнително данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 9 263, 05 лв. и лихви за забава. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е постановил, че изцяло са изпълнени всички императивни изисквания на ЗКПО и са налице условията по чл. 167, ал. 1 от същия закон за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Касационният жалбоподател не е съгласен с приетото от съда, че нормата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО визира не всички лихви върху лихви за невнесени публични задължения, които към 31 декември на съответната година, подлежат на принудително изпълнение съобразно предвидения в ДОПК ред и условия. Изложени са доводи в касационната жалба, че ако съдът бе извършил коректно тълкуване на чл. 167, ал. 1 ЗКПО би стигнал до извод, че отделянето на лихвите за посочените по т. 1 и 2 на чл. 167, ал. 1 ЗКПО вземания на държавата на отделен ред – по т. 3 показва, че една от предпоставките за ползване на преотстъпване на данък е, данъчното задължено лице към 31. 12. 2011 г. да няма каквито и да било изискуеми задължения за лихви за посочените по т. 1 и 2 на посочената разпоредба вземания на държавата, а по делото безспорно е установено, че търговецът е имал към тази дата задължение за лихва в размер на 0, 29 лв

. Подробни съображения, обосноваващо посоченото оплакване са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт. Обжалва се решението и в частта за разноските за 46, 29 лв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 1 459, 24 лв. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се представлява от юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище в [населено място], [община], Плевенска област чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. я оспорва по съображения, подробно изложени в представените писмени бележки, както и се иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени РА № Р-15-1401239-091-01/11. 11. 2014 г. за определения на [фирма] допълнително данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 9 263, 05 лв. и лихви за забава, вследствие отказа от преотстъпване на подоходния данък по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че от тълкуването на чл. 167, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 1 ДОПК се налага извод, че в разпоредбата не са визирани всички лихви върху публични задължения, които по принцип подлежат на принудително изпълнение, а единствено лихви, дължими във връзка с невнесени в срок публични задължения в срок публични задължения, които към 31 декември на съответната година подлежат на принудително изпълнение по реда и условията, установени в ДОПК. Според съда дължимият от търговеца ДДС по СД за данъчен период на месец октомври 2011 г. е внесен изцяло на 17. 11. 2011 г. и затова към 31. 12. 2011 г. не е имал задължение за ДДС по СД за месец ноември на същата година и следователно този данък не е подлежал на принудително изпълнение. Относно закъснението за лихва, съдът е счел, че при липса на публично задължение, подлежащо на принудително изпълнение, не всички дължими лихви попадат в обхвата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, нито има данни приходната администрация по отношение на тези лихви в размер на 0, 29 лв. да е предприела действия за установяването им по основание и размер в други производства, или такива за принудителното им събиране към релевантната дата, а и към момента на приключване на устните състезания. Данните за въпросните лихви според съда представляват справка от "Системата за управление на риска" на НАП, т. е. от програмния продукт на отразени в данъчната сметка задължения на лицето за ДДС в размер на 0, 29 лв. към 2011 г., но тази справка не удостоверява определянето им по основание, период на дължимост и размер с акт на компетентен орган, в производство по реда на ДОПК .

Решението в обжалваната му част е правилно като краен резултат.

Няма спор между страните по делото, че [фирма] е регистриран земеделски производител на непреработена земеделска продукция и през 2011 г. е осъществявал производство на такава продукция. Няма спор, че съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ данъкът за такива лица се преотстъпва до 60% по реда на чл. 189 ЗКПО. Търговецът отговаря на изискванията за преотсъпване на данъка - земеделски производител, който е едноличен търговец и извършва стопанска дейност по непреработена земеделска продукция.

Спорът между страните по делото е относно приложението на чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Касае се за данъчно облекчение за търговците, изразяващо се при определени предпоставки преотстъпване на дължимия подоходен данък, т. е. да не внася определен размер от този данък. В този смисъл е и дефиницията на това право, съдържаща се в чл. 166 ЗКПО и това е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон.

Настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е следвало да е налице покана за доброволно изпълнение, а това означава, че не е могло да се пристъпи към принудително изпълнение и затова не са били налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на цитираната разпоредба. Наличието на неплатени публични задължения или лихви към 31 декември на съответната година означава, че са налице подлежащи на принудително изпълнение на посочените задължения.

Данните по делото сочат, че дължимият ДДС по СД за месец октомври 2011 г. е внесен изцяло на 17. 11. 2011 г., което означава, че към 31. 12. 2011 г. дружеството не е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Обстоятелството, че за закъснение от 2 дни, се дължи лихва за забава в размер на 0, 29 лв., не означава, че е налице хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 1 ЗКПО. Процесната лихва, която е в размер на 0, 29 лв. не е установена със съответния акт по надлежния ред от приходните органи или в декларация на задълженото лице по чл. 209, ал. 1 и 2 ДОПК, т. е. по основание и размер, а е определена от справка от програмния продукт на НАП. След като в процесния казус е установено, че ревизираното лице е подало справка-декларация по ЗДДС и е внесло дължимия данък на 17. 11. 2011 г., то е е доказано по безспорен начин, че ревизираното лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 31. 12. 2011 г. Относно лихвата, както се посочи по-горе тя не е определен с декларацията на задълженото лице, нито с акт на приходния орган, поради което не е налице отрицателната предпоставка по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО.

С гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е правилно постановено при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗКПО затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Ж., на [фирма] следва да се присъдят направените за касационтата съдебна инстанция разноски в размер на 1 000 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 136/24. 04. 2015 г., постановено по адм. дело № 134/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място] в обжалваната му част. ОСЪЖДА

дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] със седалище в [населено място], [община], Плевенска област 1 000 лв. (хиляда лева) направените разонски пред касационната съдебна инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: