Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], Област Р. срещу Решение № 1256 от 04. 06. 2015г., постановено по адм. дело № 3602/2014г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 03251300006/23. 04. 2013г. на орган по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 338/18. 07. 2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – В., в частта, с която в резултат на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 223479, 41лв. са определени задължения за ДДС за внасяне общо в размер на 199 042, 94лв. за данъчни периоди м. 07 – м. 10. 2007г., м. 10 и м. 11. 2011г., м. 06 – м. 08. 2012г., за лихви - в размер на 49 629, 32лв., както и в частта, с която е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007 г. на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗКПО с разходите по доставките от [фирма] и [фирма] и са определени следващите се задължения за корпоративен данък по ЗКПО и лихви.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Сочи, че при установеност на разполагаемостта със стоките при доставчиците и кадровата им обезпеченост за извършването на доставките, както и транслирането на правото на разпореждане с тях като собственик, решаващият състав необосновано е приел, че фактурираните стопански операции не са действително осъществени. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, представя писмени...