3ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1289

гр. София, 28.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1998 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е по делото молба с вх. № 5543/25.03.2025 г., подадена от ответниците по касация М. С. С., действаща лично и със съгласието на майка си А. Н., и на Д. С. С., чрез нейната майка и законен представител А. Н., чрез адв. Д. Е. и адв. П. В., с искане за допълване на определение № 666/28.02.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като им се присъдят направените пред ВКС такива за адвокатско възнаграждение от по 3 000 лева.

В дадения срок касаторът “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], е подал отговор, в който оспорва искането като неоснователно. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна адвокатски възнаграждения, като излага доводи относно фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 ГПК.

С определение № 666/28.02.2025 г. по т. д. № 1998/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 147/20.05.2024 г. по в. т.д. № 148/2024 г. на Апелативен съд – Варна.

Поради недопускането на касационен контрол ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство. Такова искане е заявено от същите в съвместения отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Д. Е.. Към същия са приложени договори за правна защита и съдействие с адв. П. В. (за М. С.) и съответно с адв. Е. (за Д. С.), във всеки от които е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение от 3 000 лева е платено в брой, което е достатъчно доказателство за извършването на разхода, съгласно дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая отговорът на касационната жалба е подаден само от адв. Е., която разполага с представителна власт и за двамата ответници по касация, поради което претендираното от М. С. адвокатско възнаграждение за адв. В. се явява недължимо само на това основание. Вътрешните отношения между адвокатите или тези на страната с подалия отговора процесуален представител са ирелевантни при липса на доказателства за уговорено в негова полза възнаграждение за касационната инстанция.

Следва да бъде разгледано направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от Д. С. адвокатски хонора, платен на адв. Е.. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото, предвид извънсъдебното плащане на ответника и влязлата в сила присъда за деянието на виновния за ПТП водач, като взема предвид извършените от адвоката на този ответник по касация действия – депозиране на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускането й, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл.36 ЗЗД, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 1 500 лева.

Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК се явява частично основателна. Определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено в частта за разноските, като в полза на ответника по касация Д. С. се присъди възнаграждение за адвокат в така формирания размер, а за горницата над тази сума и искането на М. С. следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 666/ 28.02.2025 г. по т. д. № 1998/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. С. С., ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител А. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. С., чрез нейната майка и законен представител А. Н., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над тази сума до пълния претендиран размер.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. С., действаща лично и със съгласието на майка си А. Н., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.