Производството е реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Сдружение „Коалиция за устойчиво развитие“ срещу Решение № ЕО-4/2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка (ЕО) на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план (ПУП)-План за регулация и застрояване (ПРЗ) и Парцеларен план (ПП) на рибарско пристанище (ПИ 07079-10. 1004), м. „Рибарско пристанище“ (бивша м. „Ченгене скеле“) в землището на[жк], [населено място], при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
Жалбоподателят Сдружение „Коалиция за устойчиво развитие“, представлявано от председателя на Управителния му съвет Д. И., в жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки, твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и процесуалните правила, издадено е в нарушение на законовата форма, защото посочените мотиви са бланкетни, неточни, неверни, неясни, недобросъвестни. Изрично са изложени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, защото необходимостта от ЕО не е извършена по определените в закона критерии. По отношение твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила в жалбата са изложени аргументи, според които не само, че не е спазена законовата процедура - не е извършена проверка за допустимост, но не е взета предвид цялата документация и не са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Жалбоподателят иска да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – министърът на околната среда и водите оспорва жалбата по съображения, изложени в открито съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – [община], редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по жалбата. Не претендира разноски.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото са приети всички документи, представляващи административната преписка, за която представителят на ответната страна изрично заявява, че е комплектована в цялост и не съдържа нищо друго. Доказателствените искания на жалбоподателя за събиране на доказателства за факти, които са в тежест на доказване на ответната страна и при изричното изявление, че такива не са осъществени и за тях не съществуват доказателства в административната преписка, не налагат извод за неизясняване на спора от фактическа страна, независимо, че се поддържат и в писмените бележки. Фактическите установявания по спора следва да бъдат направени при съобразяване със събраните доказателства по делото и разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК.
С писмо с вх. № ЕО-4/29. 01. 2015 г. по описа на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), [община] е отправила искане за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на Подробен устройствен план (ПУП)-План за регулация и застрояване (ПРЗ) и Парцеларен план (ПП) на рибарско пристанище (ПИ 07079-10. 1004), м. „Рибарско пристанище“ (бивша м. „Ченгене скеле“) в землището на кв. К.“, [населено място]. Причина за отправяне на това искане е писмо изх.№ 04-00-40/15. 01. 2015 г. на министъра на околната среда и водите относно инвестиционната инициатива на [община], изготвено по повод насрочено заседание на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика (НЕСУТРП) за разглеждане на цитирания проект, преди провеждането на което е необходимо да бъде проведена процедурата по преценка необходимостта от извършване на ЕО.
В искането са описани подробно характеристиките на инвестиционното намерение, плановете и предвижданията с тях, териториалния им обхват, включително с картов материал, направена е обосновка на необходимостта от изготвяне на плана и характеристики на засегнатата територия, окачваното въздействие върху околната среда, включително засягането на защитени зони и биологично разнообразие. Изрично е посочено, че територията, предвидена за реализиране на плановете, не попада в защитена територия по смисъла на Закон за опазване на защитените територии (ЗЗТ).
Към искането са приложени всички документи, съставени и получени по повод ПУП-ПРЗ и ПП, както и уведомление за план, програма и проект, съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 и приложение № 2 към чл. 10, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), с възложител [община].
С писма от 02. 02. 2015 г. МОСВ е изискало становища относно искането на [община] от Министерство на здравеопазването, дирекция „Обществено здраве“ на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО); от директора на Б. дирекция „Черноморски район“-В. на основание чл. 13, ал. 2 от Наредба за ЕО по отношение на допустимостта на предвижданията на плана спрямо Плана за управление на речните басейни в Дунавски район.
С писмо с вх. №04-15-4/19. 2015 г. по описа на МОСВ е постъпил отговор от Министерство на здравеопазването, подписано от главния държавен здравен инспектор, според който не се очаква реализирането на П.-ПРЗ и П.-ПП да доведе до значими негативни последици по отношение на компонентите на околната среда, оттам и на човешкото здраве, поради което счита, че в това отношение няма необходимост от изготвяне на екологична оценка.
Като доказателство по делото е прието и писмо вх. № ЕО-4/19. 02. 2015 г. на директора на Б. дирекция за Черноморски регион, към което е приложена и предходна кореспонденция от 2011 г. – 2014 г. по повод инвестиционно предложение ПУП-ПРЗ за обособяване на УПИ за Рибно пристанище в част от имот № 009085, идентичен с индентификатор 07079. 10. 936, обособен в проектен имот с проектен индентификатор 07079. 10. 1004 по КККР, местност „Ченгене скеле“, землището на К., [община], с възложител [община]“. В писмото от 19. 02. 2015 г. изрично е заявено потвърждаване на предходното становище на същия орган с изх.№ 05-10-3547/2/04. 11. 2011 г., както и е заявена категорична позиция, че след „миналогодишните валежи, довели до преливането на река Отманлийска, е необходимо да бъде изпълнено инвестиционното намерение за корекция на реката“. В становището от 2011 г. е заявено мнение за допустимост на инвестиционното намерение спрямо заложените н ПУРБ цели и мерки за постигане на добро състояние на водните тела. В двете становища подробно са описани поставените от Б. дирекция за Черноморски регион условия, при които следва да се извършват ПУП-ПР и ПП и дейностите по тях.
След проверка на документите, представени с искането на [община] и постъпилите писмени становища е постановено оспореното Решение № ЕО-4/2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка (ЕО) на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва екологична оценка на ПУП-ПРЗ и ПП на рибарско пристанище (ПИ 07079-10. 1004), м. „Рибарско пристанище“ (бивша м. „Ченгене скеле“) в землището на[жк], [населено място], при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
При така събраните доказателства и установените с тях факти, настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт,
Жалбоподателят е сдружение, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ (ЗАКОН ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ) за извършване на дейност в обществена полза, за което има регистрация в Министерство на правосъдието и целите му са свързани с опазване на интересите на гражданите в областта на околната среда, при което за следва да се приеме, че е активнолегитимиран да оспорва Решение № ЕО-4/2015 г. и искането на ответната страна за прекратяване на съдебното производство се явява неоснователно.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Оспореният акт е издаден от министъра на околната среда и водите, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 4 ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС), и предвид характера на акта и в съответствие с разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Решението е постановено в съответствие с изискванията за форма на акта - към акта са издадени мотиви, изложени в 12 пункта, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за ЕО.
При постановяване на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила, установени в Г. Ш, Раздел II от ЗООС и Г. В от Наредба за ЕО.
Процедурата е започнала с подаване на искане по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба за ЕО, подадено от [община] за преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка с приложена документация.
Така представената документация е изпратена на Министерство на здравеопазването и Б. дирекция за Черноморски район в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба за ЕО. От същите са постъпили становища, че искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на ПУП-ПРЗ и ПП е допустимо спрямо заложените в ПУРБ цели и мерки за постигане на добро състояние и са посочени съответни мерки за спазване, като в становището на Министерство на здравеопазването е посочено, че няма необходимост от изготвяне на екологична оценка. От Б. дирекция Черноморски район изрично са заявили, че считат за необходимо да бъде изпълнено инвестиционното предложение за корекция на река Отманлийска.
Въз основа на представената от възложителя информация по чл. 8 от Наредба за ЕО и критериите по чл. 85, ал. 4 ЗООС органът постановява оспорваното решение да не се извършва екологична оценка.
Неоснователни са наведените твърдения в жалбата за нарушение на процедурата поради непровеждане на обществено обсъждане. Процедурата, въз основа на която е издаден оспорения акт, не предвижда съгласуване с обществеността, респективно публично обсъждане със заинтересовани организации. По смисъла на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗООС, извършването, респ. отказът от извършване на екологична оценка, е превантивна дейност. Процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ЕО не предвижда провеждане на обществени обсъждания, като такива, каквито е задължително да бъдат организирани при извършването на процедура по О. по реда на глава Шеста, раздел III от ЗООС. С оспорения акт е преценено да не се извършва екологична оценка. Следователно следва да се приложи реда на Г. В от Наредба за ЕО, която не предвижда провеждане на консултации с обществеността.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел.
В съответствие с предоставената му компетентност и при съобразяване на представената от [община] информация по чл. 8, ал. 2 от Наредба за ЕО и становищата на Министерството на здравеопазването и Б. дирекция Черноморски район, министърът е преценил, че в случая не следва да се извършва екологична оценка, защото при прилагане на ПУП-ПРЗ и ПП няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
От документите, представляващи административната преписка, се приема за установено, че засегнатата територия не попада в границите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ, което изрично е декларирано от [община], включително и с приложен картов материал. Това обстоятелство не се оспорва изрично от жалбоподателя.
Малка част от засегнатата територия попада в границите на защитена зона за опазване на дивите птици на защитена зона за опазване на дивите птици BG0002077 „Бакърлъка”, обявена със Заповед № РД- 530/26. 05. 2010 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 49/29. 06. 2010 г.), изменена със Заповед №РД-563/22. 07, 2014 г. (ДВ, бр. 67/12. 08. 2014 г.) и в границите на защитена зона BG0001502 „Отманли” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение № 660/01. 11. 2013 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 97/08. 11. 2013 г.), поради което е проведена проверка за допустимост по смисъла на чл. 37, ал. 2 от Наредба за ОС се установи, че предвидените дейности с ПУП-ПРЗ и ПП са допустими спрямо режима на защитена зона BG0002077 „Бакърлъка” за опазване на дивите птици, определен със заповедта за обявяването й; спрямо целите и мерките, заложени в Плана за управление на речните басейни в териториалния обхват на Б. дирекция Черноморски район, предвид изразените становища през 2011г. и 2014 г. Формиран е извод, че няма вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони BG0002077 „Бакърлъка” и BG0001502 „Отманли”.
Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е съобразен и с нормите на общностното право, независимо от аргументите в обратния смисъл, изложени в писмените бележки на жалбоподателя, съдържащи и други неотносими към спора съображения.
Целта на Директива 2001/42/ЕО Европейския парламент и Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (Директива 2001/42/ЕС) „е да предостави високо равнище на защита на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на планове и програми, с оглед съдействие за устойчиво развитие чрез осигуряване, че в съответствие с настоящата директива, се извършва екологична оценка на определени планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.“(чл. 1.). Твърдението, че Директива 2001/42/ЕС изисква задължително изготвяне на ЕО за управление на водните ресурси, транспорт и рибарство не кореспондира с нейното съдържание. Според чл. 3, § 1 от Директива 2001/42/ЕС в съответствие с членове 4—9 екологична оценка се извършва на плановете и програмите, посочени в параграфи 2—4,
които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.
На основание чл. 3, § 2 от
Директива 2001/42/ЕС. В съответствие с параграф 3 екологична оценка се извършва за всички планове и програми: а) които се изготвят за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 85/337/Е., или б) които, с оглед вероятните последици върху местата, са били определени, че изискват оценка в съответствие с членове 6 или 7 от Директива 92/43/Е., но по силата на цитирания § 3 плановете и програмите, предвидени в параграф 2, които определят
използването на малки площи на местно ниво
, както и незначителните изменения на плановете и програмите, предвидени в параграф 2, изискват екологична оценка
само когато държавите-членки определят, че е вероятно те да имат съществени последици върху околната среда.
Според чл. 3, § 5 от Директива 2001/42/ЕО държавите-членки определят дали плановете и програмите, предвидени по параграфи 3 и 4 е вероятно да имат съществени последици върху околната среда било чрез тяхното разглеждане за всеки случай поотделно, или чрез уточняване на видовете планове и програми, или пък чрез комбиниране на двата подхода. За тази цел държавите-членки във всички случаи ще отчитат релевантните критерии, посочени в приложение II, с оглед осигуряване плановете и програмите, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда, да се обхващат от настоящата директива. На основание чл. 3, § 7 от Директива 2001/42/ЕО държавите-членки осигуряват заключенията вследствие параграф 5, включително причините да не се изисква екологична оценка вследствие на членове 4—9, да бъдат предоставени на обществеността.
В случая от депозираните в проведената процедура становища и техния анализ е прието, че
не е налице вероятност от съществени последици върху околната среда
, поради което за обсъждания ПУП-ПРЗ и ПП не следва да се извършва ЕО. Тази възможност е установена в националния закон – ЗООС. Решението да не се извършва ЕО е публикувано на интернет страницата на МОСВ и е поставено на обществен достъп на информационните табла на МОСВ – констативен протокол от 05. 03. 2015 г. ЗООС е приет в срока за транспониране на Директива 2001/42/ЕС и преди приемането ни за член на Европейския съюз, поради което може да бъде направен обоснован извод, че националният закон е напълно, а не само частично, синхронизиран с европейските екологични правила. С нормативен акт е установена процедура, по която да се извърши преценка дали е необходимо извършване на ЕО за планове и програми, а решението да не се извършва ЕО, включително причините (мотиви) за неговото вземане, е предоставено на обществеността. Следователно не може да се приеме, че Директива 2001/42/ЕС изисква задължително извършване на ЕО или провеждане на предварително публично обществено обсъждане. Такива изисквания не се съдържат и в националното законодателство.
В конкретния случай министърът на околната среда и водите с оспореното решение да не се извърши ЕО е действал в предоставените му от чл. 85, ал. 4 от ЗООС, чл. 14, ал. 2 и 3 от Наредба ЕО и чл. 37, ал. 4 от Наредба ОС правомощия. Тези правомощия, предвидени в националното законодателство не противоречат на Директива 2001/42/ЕС, която ги допуска в определите от нея хипотези.
Доводите на жалбоподателя, свързани с процедурата по чл. 61 и чл. 60 от АПК, не са относими към настоящия спор, образуван по жалба срещу Решение № ЕО-4/2015 г. доколкото жалбата е подадена в срок независимо от начина на съобщаване на акта, а по отношение предварителното му изпълнение е образуван и приключил друг съдебен спор (адм. д. 4246/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и адм. д. 7704/2015 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав).
По делото няма доказателства за наличие на пряка подчиненост в служебно положение на авторите на становищата, съгласували ЕО в административната преписка, които да са оказали влияние върху съдържанието на становищата. Такива не се установяват и от У. правилник в Министерството на околната среда и водите като нормативен акт, уреждащ редът на дейност, функциите и числеността на персонала на МОСВ, неговите организационни структури и административни звена. Органите, които следва да представят становища в административната процедура е нормативно определен и те не са субективно определени от министърът на околната среда и водите, за да е обоснован извода на жалбоподателя за търсене на „вътрешноведомствени“, а не на независими и експертни становища по проблема.
Необосновани са и доводите, че при вземане на оспореното решение не е извършена преценка относно кумулативния ефект от ПУП-ПРЗ и ПП с други инвестиционни предложения. Липсата на противоречие на ПУП-ПРЗ и ПП с други планове и програми, включително и от по-високо йерахично ниво, съответствието им с Общия устройствен план на [населено място] и липсата в близост на предприятие, класифицирани с „висок или нисък рисков потенциал“ е част от анализа и мотивите за издаване на оспореното решение. Доводите на жалбоподателя за съобразяване с пристанище Р., с неконкретизирани „екоразрешителни 2012-2015 г. за одобрени инвестиционни предложения, планове и програми в района на курортния и индустриалния район“, както и с неупоменати „екологични нарушения“ в района на плана не кореспондират с предмета на оспореното решение и обстоятелството, че в имот № 07079. 10. 1004 съществува пристанищно съображение в лошо състояние. По същата причина не е относимо и обсъждането на „алтернативни решения“. Практически основните искания и оплаквания на жалбоподателя са относими към процедурата по изготвяне на ЕО, каквато с оспореното решение е установено че не е необходимо да бъде извършвана.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е направил разноски по делото, но с оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на Министерството на околната среда и водите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, П. отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Сдружение „Коалиция за устойчиво развитие” за оспорване на Решение № ЕО-4/2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на министъра на околната среда и водите.
ОСЪЖДА
Сдружение „Коалиция за устойчиво развитие“, [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 да заплати на Министерство на околната среда и водите, [улица] сумата 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.