Образувано е по касационна жалба от Ф. Х. Ю. от [населено място], общ. Р., обл. Б., подадена чрез пълномощник адв. Н. Х., против решение №783 от 04. 05. 2015г. по адм. дело №1952/2014г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх.№02-020-6500/3871 от 11. 08. 2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 2593. 18 лв. по схемата за единно подпомагане на площ/СЕПП/ предвид установената разлика в размер на 2. 22 ха наддекларирани площи. В останалата част жалбата е оставена без разглеждане,

както и е осъден Ф. Х. Ю. да заплати на ДФ "Земеделие” разноски по делото в размер на 1012 лв. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е мотивиран, като смята, че от него не могат да се изведат ясни изводи относно обстоятелствата, които са мотивирали органа за издаване на акта. Твърди, че в случая от приложенията на уведомителното писмо не се установява кога, как и защо административният орган е приел, че заявените площи са недопустими за подпомагане. Излага, че не е извършена теренна проверка за процесния период, с което е нарушен чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ)/ЗПЗП/. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез пълномощник юриск. М. С. в съдебно заседание оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение и искане да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съдът правилно е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за отказано на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и от ЗПЗП финансово подпомагане за 2013 г. по СЕПП, туй като то е в съответствие с фактически установеното и правилно са приложени съответните нормативни изисквания. Излага, че в случая съдът е направил точен извод, че след като процента на наддеклариране е над 20% и по трите схеми за подпомагане по СЕПП,и НР 1 иНР-2 за кампания 2013 г., то не следва да бъде изплащана помощ, тъй като оторизираната площ е равна на 0 и правилно е определена от ДФ „Земеделие”. Смята за неоснователни

доводите в касационната жалба за допуснати от фонда нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед неизвършване на проверка на място, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат най-малко 5% от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №783 от 04. 05. 2015г. по адм. дело №1952/2015г. на Административен съд - Бургас, е отхвърлена жалбата на Ф. Х. Ю. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх.№02-020-6500/3871 от 11. 08. 2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 2593. 18 лв. по СЕПП предвид установената разлика в размер на 2. 22 ха наддекларирани площи. В останалата част жалбата е оставена без разглеждане, както и е осъден Ф. Х. Ю. да заплати на ДФ "Земеделие” разноски по делото в размер на 1012 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че в случая ,

в резултат на извършена административна проверка и контрол, е установено, че по СЕПП разликата между декларираната и установена площ е в размер на 2. 22 ха. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещото лице, като то описало подробно всеки от заявените за подпомагане парцели и е направило съпоставка между декларираните и установени площи. Вещото лице е посочило, че причината за изключване на площите извън допустимия за подпомагане слой за всички парцели е наличието на големи дървета и храсти, с изкл. на парцел №49254-13-13-1, вкл. в плащания за НР1/Таблица №4 от заключението/, за който е установена разлика в размер на 0. 30 ха и посочената причина е „площ извън обхват“. Съдът е приел, че е законосъобразен отказът от финансова помощ по исканите от жалбоподателя схеми и мерки, тъй като

недопустимата за подпомагане площ е над 20% от заявената и на основание чл. 58 от Регламент /ЕО/ №1122/2009 на Комисията от 30. 11. 2009 г. не следва да получи субсидия.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно.

Производството пред административния съд е образувано по жалба от Ф. Х. Ю. против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх.№02-020-6500/3871 от 11. 08. 2014 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 година, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-С., с което е отказано изплащането на финансова помощ в общ размер на 4 627. 40 лева-109. 52 лева по мярка НР2, 1924. 70 лева по мярка НР1 и 2593. 18 лева по мярка СЕПП. С оглед направеното от жалбоподателя уточнение, че оспорването касае само площите, посочени във възражение от 18. 12. 2013 година, а именно 0. 11 ха за деклариран парцел с идентификатор 49254-13-13-1; 0. 24 ха за деклариран парцел с идентификатор 49254-157-1-1;1. 67 ха за деклариран парцел с идентификатор 49254-40-18-1 и 0. 13 ха за деклариран парцел с идентификатор 72864-78-3-1/л. 5 от делото/, съдът е оставил без разглеждане жалбата относно останалите площи, посочени в уведомителното писмо и е прекратил производството в тази част.

Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП – 5. 96 ха; по НР1 – 5. 16 ха; по НР2 – 0. 82 ха. При извършените административни проверки, е установено, че по СЕПП разликата между декларираната и установена площ е в размер на 2. 22 ха. По делото, по искане на ответника е изслушана и приета без оспорване съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която изцяло и без разминавания е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице също така е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че наличието на недопустими за подпомагане площи, сочещи на процент наддеклариране по отношение на СЕПП над 20%, правилно е съобразен чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30. 11. 2009 г., съгласно който при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките между 20% и 50%, санкционираната площ е равна на установената площ..

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

В конкретния случай по заявлението на Ф. Х. Ю. е извършена кръстосана административна проверка по данните в И. и СИЗП, а не проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/, само на 5% от подадените заявления за подпомагане, и в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал.От заключението на вещото лице е установен размера на наддекларираните площи по всяка от отделните схеми и мерки, процента наддекларирана площ, причините за недопустимост на площите, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за частичния отказ за подпомагане,

поради което и с оглед останалите данни по делото, правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено.

По отношение на одобрения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ със Заповед № РД 09-114/27. 02. 2014г. на министъра на земеделието и храните, правилно съдът е преценил, че тази заповед не е обжалвана от жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на него и затова същият е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се ползват от него. В тази връзка относно възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт, следва да се има предвид ТР №8 от 11. 12. 2015г. по т. д.№1/2015г. на О. на ВАС.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно и е основателно съгл. чл. 143, ал. 4 от АПК. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на ДФ „Земеделие“ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 783 от 04. 05. 2015г. по адм. дело №1952/2014г. на Административен съд - Бургас. ОСЪЖДА

Ф. Х. Ю. от [населено място], общ. Р., обл. Б., да заплати в полза на Държавен фонд “Земеделие” – Разплащателна агенция, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение: