Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г., от гр. Б., срещу решение № 309 от 14. 03. 2011 г., постановено по адм. д. № 2401/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Бургас, не ангажира становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът намира същата за основателна.

С оспореното решение състав на Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Г. М. Г. против отказ на директора на ОДМВР - Бургас да отмени наложена с влязла в сила заповед № з-2811/14. 09. 2007 г. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3

отм. от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.; понастоящем Закон за българските лични документи, ЗБЛД).

Производството пред Административния съд е инициирано по жалбата на Генчев срещу мълчалив отказ на директора на ОДМВР - Бургас да се произнесе по негова молба вх. № М-1987/26. 10. 2010 г. за отмяна на приложената ПАМ. След депозиране на жалбата пред административния орган е последвал изричен отказ, материализиран

в писмо рег. № 33888/29. 11. 2010 г. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 АПК и ППВС № 4/1976 г., когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ, то тя трябва да се приеме за жалба и срещу изричния отказ, ако е последвал такъв след изтичане на сроковете за издаването на административния акт. Поради това жалбата на Генчев следва да се счита като такава срещу изричния отказ. Решението е неправилно.

Между страните няма спор, че по отношение жалбоподателя Г. М. Г. със заповед на директора на ОДМВР - Бургас е наложена ПАМ "Забрана за напускане на Р. Б. и забрана за издаване на паспорт или заместващи го документи, до отпадане на основанието". Заповедта е влязла във формална законна сила. Следователно правото на касатора на свободно придвижване по 35, ал. 1 от Конституцията и чл. 33, ал. 1 ЗБЛД е ограничено въз основа на индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма - Арг.: чл. 79, вр. с чл. 78, ал. 1 ЗБЛД. В рамките на настоящото производство е недопустимо да се обсъжда законосъобразността на този административен акт с оглед изискванията на общностното право и по-специално чл. 27 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29. 04. 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. Обратната теза би довела до подмяна на предмета на съдебен контрол с осъществяване на косвена преценка за законосъобразност на влязъл в законна сила административен акт, както и до преквалифициране на приключени правоотношения, което е правен non sens.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно, макар и временно, правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия.

На плоскостта на изложеното, по отношение касатора на основание чл. 76, т. 3 отм. ЗБЛД е приложена преустановителна ПАМ, чиято цел е да осуети продължаването на започнало и продължаващо правонарушение. Преустановителните административни мерки се прилагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката. Целта е да се пресече продължаването на конкретното закононарушение - в случая неизпълнение на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който Г. Г. е осъден да заплати парично задължение в големи размери към българско физическо лице, за което си задължение не е представил надлежно обезпечение. Мярката е приложена под прекратително условие - до отпадане на основанието и няма спор, че Генчев търпи наложеното му ограничение.

Съгласно чл. 78а, ал. 1 ЗБЛД органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. С ал. 2 на чл. 78а ЗБЛД е предвидено, че ПАМ се прилага или отменя след получаването на акта по ал. 1.

При тази законова рамка, адресатът на ограничителната мярка е поискал от административния орган да отмени ПАМ, наложена на основание чл. 76, т. 3 отм. ЗБЛД. Изискано е становище от частния съдебен изпълнител по чиято инициатива е приложена мярката. Независимо, че това становище няма самостоятелно правно действие по отношение възможността за отмяна на мярката за административна принуда, административният орган следва да го изиска и прецени, ведно с останалите релевантни към основателността на искането юридически факти. При всички случаи и във всеки един момент компетентеността на административния орган да преразгледа мярката при промяна на обстоятелствата съществува, като преценката подлежи на съдебна проверка по реда на АПК.

С решение № 2 от 31. 03. 2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД (аналогична по предписание на отменения текст на чл. 76, т. 3 с. з.) е обявена за противоконституционна. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. На основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) решенията на този съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, т. е. важат спрямо всички. При преценка на въздействието на решението спрямо правните последици, възникнали от държавни актове, правни сделки и други юридически факти, основани на противоконституционния закон през периода на неговото действие, следва да се има предвид, че влезлият в сила държавен акт (в случая индивидуален административен акт), запазва своето правно действие. Макар и издаден въз основа на такъв закон, актът остава в сила. Същевременно неговите правни последици произтичат от правна норма, обявена за противоконституционна, т. е. издаден е на отпаднало основание. Този новонастъпил юридически факт, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможноста за в бъдеще адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. След влизане в сила на решението на Конституционния съд и доколкото ПАМ е наложена под прекратително условие, обезсилването на законовата норма съставлява основание за прекратяване на действието й, което може да бъде разпоредено единствено от органа, издател на заповедта за прилагането й.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно. От установените фактически обстоятелства и направения правен анализ следва извод, че оспореният отказ е бил постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Така констатираните пороци обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, и т. к. въпросът е предоставен на преценката на административния орган - преписката следва да му се върне по реда на чл. 228, вр. с чл. 175, ал. 1 АПК за ново произнасяне.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 309 от 14. 03. 2011 г., постановено по адм. дело № 2401/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

отказ на директора на ОДМВР - Бургас, обективиран в писмо рег. № 33888/29. 11. 2010 г. да отмени принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Р. Б. и забрана за издаване на паспорт или заместващи го документи, до отпадане на основанието", наложена на Г. М. Г. от с. гр., със заповед № з-2811/14. 09. 2007 г. ИЗПРАЩА

преписката на директора на ОДМВР - Бургас за ново произнасяне, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Д. М.

В.А.