Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Т”АД („ТИР”АД) срещу Решение № 106/24. 11. 2008 год. по адм. д. № 192/2008 год. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № У-44-05-0073/13. 05. 2008 год. на Директора на Регионална митническа дирекция – Русе, с което е потвърдено Решение № 24/07. 04. 2008 год. на Началника на Митница – Видин, с което е отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7674/06. 11. 2006 год. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и възстановяване на претендираните митни сборове. Иска присъждане на направените по делото разноски.

О. Н. на Митница – Видин оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова и по съображения в писмено становище. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било Решение № 24 от 07. 04. 2008 год. на Началника на М. В. за отказване на възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7674/2006 год. За да отхвърли жалбата срещу това Р. С. е приел, че съгласно чл. 214, ал. 2 от Закона за митниците може да бъде поискано възстановяване на недължимо платени митни сборове само когато е извършено без правно основание или на отпаднало впоследствие основание. Платените от дружеството суми са дължими на основание чл....