О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2102

гр. София, 28.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 665/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1619/22.01.2025 г. на Й. В. Т., чрез адвокат П. С.-С., срещу определение № 3299/19.12.2024 г. по в. гр. д. № 900/2021 г. на Апелативен съд – София. С него е оставена без уважение молба за възстановяване на надвнесена държавна такса.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят излага твърдения, че съдът е бил сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от него и Т. Т. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с цена, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, от 213 668, 90 лева. Сочи, че дължимата държавна такса е в размер на 2136,99 лева, като всеки от ищците дължи по 1068,35 лева, тъй като правният интерес от воденето на иска е обоснован и от двамата с твърдение за притежание на 1/2 ид. ч. от процесния имот. На основание чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК всеки от въззивниците, подали две отделни въззивни жалби, е дължал 1/2 от първоначално внесената такса, т. е. дължимата такса от Й. Т. е 534,17 лева. Жалбоподателят е внесъл сумата от 1068,35 лева, поради което счита, че е налице надвнесена държавна такса, която следва да бъде възстановена.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното определение e прието, че с Й. Т. и Т. Т. са предявили отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, за разглеждането на който са внесли държавна такса в размер на 2136, 69 лева. Искът е отхвърлен, като всеки от ищците е подал въззивна жалба, с която е оспорил правото на собственост на ответниците, поискал е отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на отрицателния установителен иск. Й. Т., в качеството си на въззивник, е заплатил държавна такса в размер на общо 1068 лева за въззивното производство, представляваща 1/2 от размера на внесената такса пред първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд, чието решение от своя страна е оставено в сила от Върховния касационен съд. Молителят не е надвнесъл държавна такса за въззивното обжалване, доколкото заплатената от него е съобразена с нормата на чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК, а именно: 1/2 от таксата, дължима за първоинстанционното производство.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е правилно.

Й. Т. и Т. Т. са предявили отрицателен установителен иск за собственост, обосновавайки правния си интерес с твърдение за права от по 1/2 ид. ч. за всеки от тях /без да се касае за СИО/ върху процесния имот. Дължимата за първоинстанционното производство държавна такса е била определена на общо 2 136,69 лева, т. е. за всеки от ищците по 1068,35 лева. Срещу решението на първоинстанционния съд по гр. д. № 9382/2018 г. въззивни жалби са подали и двамата ищци. Дължимата държавна такса общо за въззивното производство е в размер на 1068,35 лева. Й. Т. е внесъл тази сума по сметка на Софийски апелативен съд. Държавна такса в размер на 618,35 лева е внесена от Т. Т., съгласно разпореждане на съда от 09.12.2020 г. по подадената от нея въззивна жалба. В практиката на ВКС /определение № 141/23.03.2016 г. по ч. т.д. № 541/2016 г. на ВКС, I т. о./, се приема, че всяка въззивна жалба има самостоятелен деволутивен ефект – сезира въззивната инстанция да се произнесе по наведените в нея доводи. По всяка въззивна жалба се дължи отделно администриране - преценка за редовност и даване на указания, т. е. извършване отделни и самостоятелни процесуални действия, насочени към подготовка за разглеждане на редовна жалба, за което страната дължи предварително заплащане на такса. В случая всеки от жалбоподателите е внесъл дължимия размер на държавната такса за разглеждане на въззивната му жалба, като Т. е внесъл сума и над дължимата. Ето защо на основание чл. 4б ЗДТ разликата между надвнесената и дължимата държавна такса следва да бъде върната на молителя. Той е внесъл по сметка на въззивния съд 1068 лева, при дължима държавна такса от 534,17 лева /чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК вр. чл. 71, ал. 2 ГПК вр. чл. 69, ал. 2, т. 2 ГПК/. С молбата от 27.11.2024 г. се иска възстановяване на 450 лева, поради което и до този размер тя следва да бъде уважена.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3299/19.12.2024 г. по гр. д № 900/2021 г. на Апелативен съд – София и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВЪРНЕ на Й. В. Т., [населено място], сумата 450 лева – надвнесена държавна такса по гр. д. №900/2021 г. на Апелативен съд - София.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за извършване на плащането.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: