Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по касационна жалба на А. Ф. М., гражданин на Ирак, против решение № 3795 от 17. 03. 2011 г. по адм. д. № 13648/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 436 от 05. 10. 2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че съдът не съобразил обстоятелствата свързани с наличие на предпоставки по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европа от 29. 04. 2004 г. Излага, че посочените от него факти за обстановката в страната по произход не са съобразени, а е възприета справката на административния орган. Моли, да се отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител юриск.Станкова релевира доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, като съдът правилно е преценил, че не са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, както и че са съобразени доказателствата по делото.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, приема, че е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел за законосъобразни изводите на административния орган, че не са налице условията по чл. 8, за да е налице основателен страх от преследване...