чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. В. И. от гр. П., подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Виолета В. И. – Спасова от същия град, срещу решение № 508 от 05. 03. 2013 г. по адм. дело № 1889/2011 г. на Административен съд – гр. П..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. І. От данните по делото е видно, че:

1. На 29. 09. 2007 г. С. В. И. е родила детето Мелиса.

По нейно искане със заповед № 61 от 10. 07. 2008 г. управителят на търговското дружество "М. Е." ЕООД е разрешил на С. В. И. отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), считано от 19. 06. 2008 г. до 29. 09. 2008 г. (

на л. 188 от делото на ПдАС има друго ксероксно фотокопие на същата дата, в което цифрата 8 на годината 2008 в датата 29. 09. 2008 г. е поправена ръкописно на 9 по начин, че годината в тази дата да се чете 2009 ). С молба - декларация без дата и входящ номер ( на л. 55 и 56 от делото на ПдАС

) на С. В. И. е поискано да й бъде изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отглеждане на малко дете. С декларацията е заявено, че детето не е настанено в детско заведение.

2. Впоследствие било установено, че детето е настанено в Детски ясли № 18 "Вълшебно детство" в гр. П. – прието на 09. 03. 2009 г. и изписано на 15. 09. 2010 г., като за времето от 09. 03. 2009 г. до 31. 03. 2009 г. детето е посещавало детската ясла само до обяд (

писмо изх. № 10 от 16. 02. 2012 г. на Детски ясли № 18 на л. 79 от делото на ПдАС, съдържащо справка за дните, които детето е било в яслата всеки месец от март 2009 г. до септември 2009 г., когато е навършило 2-годишна възраст, а престоят му в яслата след това е ирелевантен за спора по делото ).

Изготвен е констативен протокол вх. № 6700-1677 от 14. 09. 2010 г. на контролен орган на НОИ, въз основа на който длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. П. е издало разпореждане № К-24508 от 20. 04. 2011 г. за събиране по реда на чл. 114, ал. 1, 3 и 4 КСО на неправилно изплатеното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за времето от 09. 03. 2009 г. до 29. 09. 2007 г. в размер на 1634, 28 лв. и изтекла лихва в размер на 602, 11 лв. или общо 2236, 39 лв., а директорът на РУСО с решение № 269 от 31. 05. 2011 г. е отхвърлил жалбата на С. В. И. срещу това разпореждане, като е приел, че "в подаденото заявление – декларация на основание чл. 53 КСО с вх. № 15-999-52-00000066 от 11. 07. 2008 г. (

всъщност това е входящият номер, с който е прието придружителното писмо от 10. 07. 2008 г., с което осигурителят "М. Е." ЕООД е представил в РУСО молбата-декларация и приложенията към нея

) г-жа Иванова е декларирала, че детето М. Х. А. не е настанено в детско заведение и е поела ангажимент при промяна на декларираните обстоятелства да подаде декларация за промяната (...) следователно на г-жа Иванова са били известни последиците от настаняването на детето в детско заведение, но въпреки това е продължила да получава парично обезщетение по чл. 53 КСО, поради което същата се явява недобросъвестна по отношение на процесните суми."

3. С посоченото по-горе решение, оспореното с касационната жалба, Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на С. В. И. срещу решението, с която директорът на РУСО е потвърдил разпореждане № К-24508 от 20. 04. 2011 г. Към решението са изложени подробни мотиви, в които съдът е направил обстойно изложение на трайно установената съдебна практика на Върховния административен съд по всички доводи на жалбоподателката. Също така подробно съдът е обсъдил и показанията на свидетелката П. Н. Н., която през 2008 г. била попълнила подадената от името и за сметка на жалбоподателката декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете и е дал вяра на тази свидетелка, че жалбоподателката е била запозната със съдържанието на декларацията и в частност с декларираното обстоятелство, че детето не е настанено в детско заведение, както и че при промяна на декларираните обстоятелства ще подаде декларация за това. ІІ.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че това решение е правилно по своя резултат. Ирелевантно за добросъвестността на жалбоподателката е обстоятелството, че молбата – декларация за изплащане на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е изготвена от друго лице, щом като тази молба – декларация е с вярно съдържание и е била подадена от името, за сметка и изключително в интерес на жалбоподателката. Значително преди да бъде подадена тази молба – декларация, с § 4 на Закона за изменение и допълнение на КСО (

обн., ДВ, бр. 68 от 22. 08. 2006 г., т. е. една година един месец и една седмица преди жалбоподателката да роди детето Мелиса и една година и 11 месеца преди да бъде подадена от нейно име процесната молба-декларация

) законодателят е изменил ал. 4 на чл. 53 КСО и към датата, на която е подадена молбата – декларация тази разпоредба гласи така: "Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството"".

Изменението на закона е обнародвано в "Държавен вестник" на 22. 08. 2006 г. и от тази дата се счита, че новата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО е известна на всички.

От фактическа страна по делото е установено по несъмнен начин, че на 09. 03. 2009 г. жалбоподателката е настанила в детска ясла детето, за чието отглеждане й се изплаща обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. До края на м. март 2009 г. то е посещавало яслата само до обяд ( т. нар. "адапционен период"

), а след това – по цял ден. Броят на дните помесечно е показан в писмо изх. № 10 от 16. 02. 2012 г. на Детски ясли № 18 "Вълшебно детство" ( на л. 79 от делото на ПдАС

). Следователно жалбоподателката е получавала парично обезщетение при отпаднало право за това и следва да възстанови неоснователно изплатената й сума в размер на 1634, 28 лв. Незнанието на закона не е извинително обстоятелство, поради което не може да обуслови извод за добросъвестност. Ако жалбоподателката възстанови тази сума в 6-месечен срок от датата на настоящето решение (

на която дата разпореждане № К-24508 от 20. 04. 2011 г. влиза в сила

), тя няма да дължи лихви - § 21 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО (

обн., ДВ, бр. 60 от 05. 08. 2011 г.

).

При този изход на делото следва да бъде уважено искането на процесуалния представител по пълномощно на директора на РУСО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 508 от 05. 03. 2013 г. по адм. дело № 1889/2011 г. на Административен съд – гр. П..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Г./п/ Г. Ч.

А.Е.