Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мевиста - Н. В.", представляван от Н. В. Х. от гр. В., чрез адв. Н. С. от АК Варна срещу решението от 21. 02. 2008 г. по адм. д. № 1782/2007 г. на Административен съд Варна - V-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА и потвърждаващото го решение № 543/13. 08. 2007 г. на директора на дирекция ОУИ-гр. В. при ЦУ на НАП.

В жалбата се поддържа неправилност и незаконосъобразност на извода на съда, че правилно са определени данъчните му задължения по ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 14649, 60 лв. и лихва в размер на 2160, 50 лв. Моли да се отмени решението.

Ответникът - Директор на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. В. не е взел нито писмено, нито устно становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли жалбата на жалбоподателя срещу обжалваните от него данъчни актове, с които са му определени допълнителни задължения по ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 14649, 60 лв. и съответна лихва, АС Варна е приел, че след като органът по приходите е установил извършено записване в счетоводството на ЕТ по сметка 499 на паричен заем в размер на 120 000 лв. правилно е пристъпил към изясняване произхода на сумата и независимо, че съществува договор от 1.І.2005 г., по силата на който ф. л. Н. В. е подпомогнал предприятието на едноличния си търговец със сумата от 120 000 лв. /сам по себе си договорът е с невъзможни страни/, съдът след като хронологично е проследил заявените от жалбоподателя източници за произхода на сумите, в т. число договор за...