Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * обезщетение за имуществени вреди * отговорност за вреди, причинени при или по повод изпълнение на трудовите задължения * непозволено увреждане * конкуренция на основания

РЕШЕНИЕ

№ 462

София, 11. 04. 2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Юлия Георгиева

като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА

гр. дело № 1474/2015 год.

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.София, с предишно наименование [фирма] чрез процесуалния му представител адв.Б. от АК-В. срещу решение № 172 от 28. 10. 2014 г, постановено по гр. дело № 358/14 г на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 450 от 7. 5.2014 г по т. дело № 1515/13 г на Окръжен съд Варна, Търговско отделение.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от „И. строителна техника” [населено място] срещу [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община] дол, искове за заплащане на сумата 31 427, 89 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди /ремонт по фактура 4[ЕИК]/14. 11. 2008 г, поради ПТП/, на основание чл. 49 от ЗЗД, ведно със сумата 17 341, 36 лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30. 8.2008 г-14. 8.2013 г на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.Подържа се, че въззивният съд изобщо не е разгледал дали са налице предпоставките по чл. 49 от ЗЗД, а се е позовал на взаимно изключващи се...