Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. П. Б. при секретар М. А. и с участието
на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаП. Б. по адм. дело № 6997/2021
Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби от:
1. заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Решение №149 от 17.03.2021 г. на Административен съд - Плевен по административно дело №918/2020 г. в частта, с която е отменено Уведомително писмо № 02-150-2600/1600/1683 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програма за Развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г.
С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2015 г. с изх. №01-6500/206-4 от 29.12.2020 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 219, т. 3 АПК.
Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за неприложимост на Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., утвърдена със Заповед РД-09-243 от 17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните (Методика или Методиката). Обосновава, че този нормативен акт се прилага за всички заявления след датата на подаване на заявленията за 2016 г. и доколкото спорът е за кампания 2016 г., то е приложима именно тази Методика. Сочи още, че същата е публично оповестена чрез публикуването й на страницата на министерство на земеделието, храните и горите в Интернет, поради което е неправилен изводът на съда, че същата не е обнародвана. В останалата част намира решението за правилно и законосъобразно.
Иска от съда, решението да бъде отменено в оспорваната му част, а оспорваното уведомително писмо потвърдено като законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и разноски по делото.
2. „ЧПК Агро“ ЕООД с адрес на управление в гр. Д. Д. обл. Плевен срещу Решение №149 от 17.03.2021 г. на Административен съд - Плевен по административно дело №918/2020 г. относно мотивите на съдебното решение, с които са отхвърлени повечето доводи на жалбоподателя за незаконосъобразността на обжалваното уведомително писмо, с което обосновава правото си на касационна жалба. Обжалва решението и в частта за разноските.
Излага подробно фактите по касуса и счита за неправилни и несъответни на закона и доказателствата по делото изводите на съда за наличието на мотиви в акта, за липса на нарушения на административнопроизводствените правила при уведомяването на дружеството за проверките и техните резултати. Счита че съдът е ингорирал констатациите от доклада за проверка на място, че всички изисквания по мярка 214 са спазени. Сочи още, че съдът е допуснал и съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, като не е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя, всички представени доказателства и неправилно е допуснал да разпит свидетели на ответника за опровергаване на констатации от докладва за проверка на място (18.11.2016-21.11.2016г).
Излага и подробни аргументи, че съдът неправилно е намалил размера на присъдените разноски в полза на дружеството, като счита че същите са дължими в пълен размер. Сочи, че допълнително платените 480 лв са част договореното възнаграждение за правни услуги по договора за процесуално представителство и реалното им плащане е доказаното делото. Счита последното за такова с относително голяма фактическа и правна сложност, поради което не е налице основание за намаляване на разноските.
Излага мотиви за неправилност на решението, в частта с която административната преписка е върната на органа за ново произнасяне.
Иска от съда, решението да бъде отменено в оспорваната му част, а оспорваното уведомително писмо също да бъде отменено, в частта, с която е отказано плащане на 6828,18 лв по заявление за подпомагане за кампания 2016 г. без преписката да бъде връщана на административния орган. Претендира и присъждане на всички разноски по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответниците, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
И двете касационни жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
С обжалваното решение Административен съд - Плевен е извършил съдебен контрол на Уведомително писмо (УП) 02-150-260/1683 от 06.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологчни плащания“ по програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (мярка 214) за кампания 2016 г., в частта с която на „ЧПК Агро“ ЕООД е отказано плащане в размер от 6828,18 лв. Година 2016-та е последна година от поетия от „ЧПК Агро“ ЕООД агроекологичен ангажимент по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ по мярка 2014. Плащането е отказано за неспазване на изискванията за управление, установени при различни проверки, за които кандидатът е бил уведомен. Намалението на плащането е извършено съгласно т. VI „Намаления при неспазване на изискванията по управление за направленията по мярка 214“ от Методиката.
Съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и не са налице нарушения при мотивирането на акта. Посочил е, че в контролния лист от проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания за управление. Анализирал е всички доказателства събрани във връзка с извършените различни видове проверки и е заключил, че фактическото основание за издаване на акта е доказано и достатъчно ясно описано в документите, придружаващи оспореното УП. Позовал се е на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт.
Съдът е посочил, че действително дружеството не е било уведомен с нарочен акт за резултатите от проверката, но в случая това не опорочава оспорения акт, тъй като видно от самия доклад на проверката е присъствал агронома на дружеството – М. Д. и същата е запозната с резултатите, както и че самият доклад е подписан от упълномощено представител на дружеството.
Съдът е проследил процедурата по издаване на оспорения акт и е извел извод за липса на нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът е изложил подробни мотиви относно правилно приложение на материалния закон като приел, че е налице фактическото основание, посочено в чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 „Агроекологични плащания“ по програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Наредба №11/2009) – агроекологични плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите ако при проверка на място или административна проверка се установи, че не са спазени на изискванията за управление за съответните парцели (както е в настоящия случай). След което е посочил, че приложената от административния орган Методика, утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017 г. няма обратно действие (не може да се приложи за заявления подадени през 2016), тъй като е подзаконов нормативен акт и съгласно чл. 14, ал.2 Закона за нормативните актове – обратна сила на нормативния акт може да се придаде само по изключение, а в случай че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт обратна сила следва да има последния, за да може да я предаде и на подзаконовия акт, издаден въз основа на него. Освен това Методиката не е била обнародвана в Държавен вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал.1 от Закона за нормативните актове.
Решението е валидно, допустимо, обосновано и правилно, постановено е при пълни и точни фактически установявания и правилно приложение на материалния закон.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му, и при спазване на административнопроизводствените правила.
Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че липсата на уведомяване на дружеството с отделен акт за резултатите от проверката не опорочава издадения акт при събраните доказателства, че служител на дружеството е запознат с резултатите на проверката към момента на извършването й и упълномощено от дружеството лице е подписало доклада за проверката. Целта на закона - лицето да е запознато с резултатите от проверката, за да се обезпечи правото му на защита е постигната.
Първоинстанционният съд пълно и точно е установил всички факти по спора като се е позовал на допустими и относими доказателства. Показанията на свидетелката Т. Ц. дават допълнителна информация как е извършена проверка, а не са събирани с цел допълване или опровергаване на констатациите от нея, поради което съдът не е извършил нарушение на съдпроизводствените правила допускайки до разпит този свидетел. Всъщност разпитът на свидетели е сред основните средства за проверка истинността на документ съгласно чл. 194 ГПК.
След подробен анализ на всички доказателства, първоинстнационият съд правилно е заключил, че данните от таблицата в доклада, установяващи наличието на две култури в спорния парцел не са оборени в рамките на производството по чл. 193 ГПК и следователно е безспорно доказано наличието на фактическо основание за издаването на оспорения акт.
Неоснователен е доводът на касатора - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, че съдът не правилно е заключил, че Методиката, утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017г. на министъра на земеделието храните и горите не е приложим закон. Б. М. е подзаконов нормативен акт, издаден от министър. Следователно същата следва да се подчинява на всички изисквания към нормативните актове поставени в Закона за нормативните актове. В чл. 37, ал.1 от този закон е поставено задължително изискване към нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в Държавен вестник. По делото няма данни Методиката да е обнародвана и това изискване на закона не може да бъде преодоляно с оповестяването по друг начин, каквито аргументи излага, касотора в жалбата си. Това съпътстващо оповестяване безспорно осигурява публичност и откритост, но не може да замести изпълнението на изискването по чл. 37, ал.1 от Закона за нормативните актове.
Споделят се и изводите на първоинстанционния съд относно обратното действие нормативните актове основано на чл. 14, ал.1 и 2 от Закона за нормативните актове. Същото е в съгласие с последователната практика по този въпрос на Върховния административен съд, че придавайки обратно действие на Методиката, утвърдена със Заповед № РД-09-243/17.03.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите, по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г., адресатите й са поставени в невъзможност да се запознаят със изискванията и условията за плащания по мярка 214 и съобразят фактическите си и правни действия с нея.
С оглед посоченото правилен е изводът на съда, че е налице посоченото основание за отмяна на оспорваното УП като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.
Неоснователен е доводът на „ЧПК Агро“ ЕООД, че съдът неправилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Административното производство е започнало по искане на финансово подпомагане за кампания 2016 г., подадено от настоящия касатор. След отмяна на административния акт, постановен по това искане, съдът е длъжен да върне преписката на административния орган, когато естеството на поставения проблем не позволя на съда да реши въпроса по същество (какъвто е настоящия случай) съгласно чл. 173, ал.2 АПК. След постановяване на новия акт страната има право на жалба, ако е засегната неблагоприятно и от новия акт и счита същия за незаконосъобразен.
По касационната жалба на „ЧПК Агро“ ЕООД в частта за разноските Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно присъдените в полза на дружеството разноски по делото.
Съдът правилно е приел въз основа на представения договор за правна защита и съдействие, че договореното и платено възнаграждение за осъществената правна услуга е в размер 840 лева с данък добавена стойност (ДДС). Съдът е приел направено възражение, от насрещната страна за прекоромност на възнаграждението, за основателно като е счел, че спорът не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, поради което е намалил размера до минимума предвиден в чл. 8, ал.1, т.3 във вр. § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизащ на 805,69лв с ДДС.
Съдът е отхвърлил искането за присъждане на допълнителни 480 лева с ДДС, съставляващи пътни и дневни разходи за явяването на всяко съдебно заседание, което се провежда в Административен съд – Плевен (2 явявания по 240лв) поради липса на доказателства, удостоверяващи заплатените разходи за отиване до място на изпълнение на задачата и обратно съобразно чл. 11 от Наредба за командировките в страната.
Дружеството касатор твърди, че сумата от 480 лв представлява част от договореното възнаграждение, заплащането на което е доказано безспорно и съответно дължимо. Излага мотиви за неправилност на изводите на съда за намаляване на размера на възнаграждението.
Решението и в тази част е правилно, съответно на закона и представените по делото доказателства.
Съдът правилно е установил относимите факти – сключен договор за процесуално представителство между дружеството-касатор и „Янева и съдружници адвокатско дружество“ от 20.10.2020 г. В чл. 3 от този договор е договорено възнаграждение за изпълнение на правните услуги в размер от 700 лева без ДДС или 840 лева с ДДС. Плащането на така договореното възнаграждение е доказано по делото с фактура и банково извлечение, че сумата е постъпила по сметката на адвокатското дружество. В чл. 5 от раздел права и задължения на доверителя е възложеното задължение на доверителя да заплати на адвокатското дружество - 240 лева с ДДС за „транспортни и дневни разходи за явяването на всяко заседание, което се провежда в Административен съд – Плевен“. Реалното плащане, от доверителя на адвокатското дружество, и на тази сума е доказано по делото с фактура и банково извлечение.
Съдът е изложил подробни мотиви, защо уважава възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Същите се споделят от настоящия съд. Спорът не се отличава със значителна или правна сложност спрямо основния тип дела по ЗПЗП, поради което присъденото възнаграждение няма основания да бъде изменяно.
Неоснователно е твърдението на касатора, че сумата от 480 лв представлява допълнително възнаграждение, а не такова за пътни и дневни разходи. Видно от текста на чл. 5 от договора за процесуално представителство е договорена сума от 240 лв с ДДС, която да покрива именно „транспортни и дневни разходи за явяването“ в съда в гр. Плевен. Не са представени доказателства за размера на реално направени такива разходи. Съдът правилно е преценил, че тази сума е платена на адвокатското дружество, чиито служител е адвокатът, осъществил процесуалното представителство по делото и следователно разходите за път и дневните разходи се доказват съобразно изискванията на Наредба за командировките в страната, а такива не са представени по делото.
С оглед всичко изложено и при липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна и в двете касационни жалба, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и наличието на две неоснователни касационни жалби, направените в настоящото производство разноски следва да бъдат понесени от страните така както са сторени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №149 от 17.03.2021 г. на Административен съд - Плевен, постановено по административно дело №918/2020 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова
/п/ Полина Богданова