Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от А. И. Ф. и Д. С. Н.,действащи заедно в качеството на управители на дружеството, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Г. срещу решение от 6. 11. 15г. по в. гр. дело № 2414/15г. на Варненския окръжен съд.С него е отменено решение № 2148 от 11. 05. 15г. по гр. дело № 5300/14г. на Варненския районен съд,ХХІ състав и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено в отношенията между А. Ж. С. и [фирма],че Б. Т. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 309 ал. 1 НК,като е съставил и използвал неистински частни документи – договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 3. 11. 2008г.;поръчка № 1/14. 11. 08г. към договор от 3. 11. 08г.;споразумение от 19. 11. 08г.,приемо-предавателен протокол между „Мото пфое” и клиент; договор № 40621, фактура №[ЕИК]/19. 11. 08г.;погасителен план от 17. 12. 08г.,на основание чл. 124 ал. 5 ГПК.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът счета, че са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1. за да установи наличието на престъпно обстоятелство по реда на ГПК следва ли съдът да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи от фактическия състав на престъплението, както обективните, така и субективните; 2. следва ли в производството по реда на чл. 124 ал. 5 ГПК по доказване на субективния елемент от фактическия състав на престъплението да се обоснове с конкретни действия или бездействия на дееца; 3. при фактическия състав на престъпление по чл. 309 ал. 1 НК налице ли е употреба на документ от страна на ищеца, когато не са налице доказателства деецът да го е представил другаде, за да докаже съществуването на договорно правоотношение, извън кръга на лицата, спрямо които се е създало това правоотношение; 4. за да се установи съставомерност на деянието по чл. 309 ал. 1 НК от обективна страна необходимо ли е да е налице конкретен резултат и в тази връзка следва ли съдът при иск по чл. 124 ал. 5 ГПК да се произнесе относно наличието или отсъствието на такъв конкретен резултат; 5. кои факти и обстоятелства следва да докаже ищецът при предявен от него иск по чл. 124 ал. 5 ГПК във вр. с чл. 309 ал. 1 ГПК и с какви доказателствени средства; 6. следва ли съдът да направи анализ на всички установени по делото факти, за да се формира у съда убеденост за наличие на вина у дееца под формата на умисъл.

В отговор по чл. 287 ал. 1 1 ГПК ответникът по жалбата А. Ж. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск е допустим по следните съображения: С решение № 182 от 22. 04. 10г. по т. д.№ 1617/09г. на В. А. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата 3072. 97 лв, представляващи разходи по застраховка „каско”на л. а.марка”Я.”,сумата 29 434. 13 лв, представляваща неустойка за забавено плащане на лизингови вноски, сумата 19889. 73 лв договорна неустойка за вреди от предсрочно прекратяване на договора, както и разноски по делото.С постановление от 2. 12. 13г. по ДП № 383/12г. на РПУ А. е прекратено досъдебното производство, водено срещу Б. Т. Ц.,за престъпление по чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК,тъй като лицето се намира в психично състояние, което не му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава правилно и достоверно обяснение за тях.Ето защо въззивният съд е приел, че за ищеца е налице интерес от водене на установителния иск, предмет на настоящото производство, тъй като при евентуално положително за него решение би могъл да поиска отмяна на решението по т. д.№ 1617/09г. на В. на основание л. 303 ал. 1 т. 2 пр. 1 ГПК - неистинност на документ.

По същество на спора съдът е приел, че Б. Ц. се е явил пред служител на [фирма], подписал от името на А. С. процесните документи, като по този начин установил мнима облигационна връзка между дружеството и ищеца, по повод покупка на лизинг на лек автомобил.Направен е извод, че Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 309 ал. 1 НК – съставил, подписал частните документи и употребил същите, за да докаже съществуването на едно правно отношение, като деянието е извършено умишлено, тъй като безспорно е съзнавал всички съставомерни признаци на деянието.

Съгласно т. 1 от ТР № 1/19. 02. 10г. по тълк. дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя.За проверка на процесуалната допустимост на решението, като поставено по недопустим иск поради липса на правен интерес от предявяването му, настоящият състав счита, че следва да допусне касационното му обжалване.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1835 от 6. 11. 15г., постановено по в. гр. дело № 2414/15г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв и да представи доказателства за това.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г. о.за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.