О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 121

София, 15 март 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто

гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело № 282/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. К. А., със съдебен адрес [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Е. Д., срещу определение № 22650/23. 11. 2015 г. по гр. д. №5485/2015 г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на М. К. А. за изменение на решение №4341 от 19. 06. 2015 г. по гр. дело №5485/2015 г. на Софийския градски съд в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Твърди, че няма законово основание минималното дължимо юрисконсултско възнаграждение да е приравнено към минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/ от 09. 07. 2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Иска присъждане на деловодни разноски.

Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Правилен е изводът на въззивния съд, че юридическите лица, представлявани по граждански спорове от юрисконсулти, имат право на адвокатско възнаграждение съобразно изричната разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК. Според чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

На ответника по частната жалба не следва да се присъждат...