Образувано е по касационна жалба на „Икон" ООД гр. Ш., чрез пълномощника си адв.Д. Р., срещу решение № 764 от 29. 05. 2008г., постановено по адм. д. № 226/07г., по описа на Административен съд гр. В. /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА №8 47/13. 11. 2006г. на ТД на НАП гр. Ш. в частта, потвърдена с Решение № 61/20. 02. 2007г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. при ЦУ на НАП

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че с ДРА № 174 от 21. 06. 2002г. на доставчика „К. К.” ЕООД гр. П. е извършена проверка по доставките досежно начисляване на данъка за процесните периоди и не е констатирано противоречие между декларираното и установеното в хода на ревизията. По същество счита, че е налице реалност на услугата, която е посочена и конкретизирана в процесните фактури. Относно установената липса на счетоводна документация при доставчика се позовава на изтичане на срока по чл. 42 от ЗСч. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените разноски по делото

Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „ОУИ” гр. В. при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил РА №8 47/13. 11. 2006г. на ТД на НАП гр. Ш. в частта, потвърдена с Решение №61/20. 02. 2007г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. при ЦУ на НАП, с която е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит на жалбаподателя за ревизираните данъчни периоди м. 10. 2000г.;м. 12. 2000г. и м. 01. 2001г. и е определен ДДС за внасяне в размер на 4701, 57лв. и лихви за забава в размер на 3748, 28лв.;ДДС в размер на 658. 53лв. и лихви за забава в размер на 508. 71лв. и ДДС в размер на 2575. 84лв.. и лихви за забава в размер на 1958. 22лв.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика „К. К." ЕООД, като при посещенията на декларирания данъчен адрес не е открит управителя на дружеството, нито упълномощено от него лице. Искането за представяне на доказателства и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК , като в указания срок не са представени доказателства от доставчика, установяващи извършването на доставката по чл. 6 от ЗДДС и начисляване на данъка по реда на чл. 55 от с. з.

От приетото в хода на съдебното производство заключение на ССЕ, съдът е приел, че поради липсата на счетоводна документация на доставчика „К. К." ЕООД не е извършена проверка за начисляване на дължимия ДДС от доставчика и спазване на изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС за начисляване на дължимия ДДС по процесните фактури.

От правна страна, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. , съгласно които органа по приходите, отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато доставчик не е представил доказателства от значение за определяне данъчните задължения в указания срок, включително доказателства за извършване на доставката за счетоводна отчетност във връзка с доставката за определяне на предходните доставки по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Решението е правилно.

Въз основа на събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, която се възприема изцяло от настоящия състав и е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Не се оспорва от касатора и се установява от доказателствата по делото, че доставчика „К. К." ЕООД не е представил доказателства за начисляване на дължимия ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. и неговото аналитично отчитане по сч. с/ка 453 2. Това обстоятелство е потвърдено и от приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на ССЕ, съгласно което липсват счетоводни документи при доставчика, поради което дължимия ДДС по процесиите фактури не е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . Безспорно е, че издадените на жалбоподателя данъчни фактури са включени в дневник за продажби за съответния данъчен период и са отразени в СД по ЗДДС за същия данъчен период.

За да е начислен данъка по издадените фактури, съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. , както правилно е приел АС следва да е установено, че доставчикът е издал документ в който е посочил данъка, отразил е този документ в дневника за продажбите и данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена СД. В случая поради липсата на счетоводна документация при доставчика „К. К." ЕООД не е установено дали начисления по фактурите данък е отразен като задължение към бюджета в счетоводството на „К. К." ЕООД.

Поради непредставяне от доставчика на изисканите доказателства в хода на ревизията и съдебното обжалване, правилно съдът е приел, че са налице и предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС вр с чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 55, ал. 6, т. 6, чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС отм.

Правилно съдът е приел, че от представеното по делото копие от ДРА №174/21. 06. 2002г., издаден на доставчика „К. К." ЕООД гр. П. от ТДД гр. П. не се установява начисляването на дължимия ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. , както и реалност на доставките между доставчика и жалбоподателя. Действително, процесните периоди са били предмет на проверка при издаване на ДРА №174/21. 06. 2002г., и е извършена корекция по доставките, но предвид наличието на предпоставките на чл. 65 ал. 4 т. 4 от ЗДДС отм. , не е налице основание за признаване правото на данъчен кредит. В тази насока е неоснователен и касационния довод за реалност на услугата, която е посочена и конкретизирана в процесните фактури. За да се установи реалност на същите е необходимо да бъде установена материалната и техническа обезпеченост на доставчика, а не само формално документиране чрез издаване на данъчна фактури и заплащане на услугата, респ. стоката. Неоснователен е и довода за унищожаване на счетоводната документация поради изтичане на срока за съхранението й, тъй като така както е приел и АС, от касатора не са представени доказателства за спазване реда за унищожаване.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 764 от 29. 05. 2008г., постановено по адм. д. № 226/07г., по описа на Административен съд гр. В.. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Е. М. Е.М.