Образувано е по касационна жалба на Я. Т. Т., съдебен адрес гр. С., ул. „А. Б.“ №18, вх. „В“, срещу решение №8477 от 13. 06. 2012г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №2102/2012г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Тодоров срещу решение по т. 1. 6 на Висшия съдебен съвет по протокол №2 от 17. 01. 2012г., с което не е възстановен на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът постановил решението си в нарушение на чл. 50 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В мотивите съдът приел, че възстановяването на инспекторите с изтекъл мандат не става ex lege

, а е нужен нарочен акт на кадровия орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но с решението си отхвърлил жалбата срещу акта, с който не е възстановен на никаква длъжност в съдебната система. Счита, че съдът неправилно тълкувал чл. 50 ЗСВ, тъй като не отчел, че в тази разпоредба законодателят е предвидил процедура по повишение и преместване, която е изключение от общото правило за конкурсното начало, залегнало в закона. Съдът, в абсолютен разрез с разпоредбата на чл. 50 ЗСВ, приел, че инспекторите не могат да бъдат възстановени на длъжност различна от заеманата преди избора. Съдът абдикирал от задължението си да тълкува волята на законодателя, а се позовал на факта, че в стенограмите на Народното събрание не се съдържат мотиви за изменението на разпоредбата. Съдът на практика отрекъл действието на влязла в сила правна норма, която коренно се различава от предхождащата я и поражда коренно различни правни последици.

Касаторът излага подробно разбирането си за невъзможността за кариерно развитие на инспекторите. Счита, че чл. 50 ЗСВ дава възможност на инспекторите да продължат кариерното си развитие и на по-висока длъжност от заеманата преди избора им, макар нормата да не е достатъчно конкретна, защото не посочва на колко по-висока по степен длъжност могат да бъдат възстановени инспекторите. Счита, че стеснителното тълкуване на нормата ограничава правата на субектите, в чийто интерес е създадена. Сочи, че законодателят предвидил твърде завишени изисквания за специализиран юридически стаж за инспекторите, за да могат да бъдат те, прибавяйки и придобития като инспектори опит, да продължат кариерата си като магистрати на по-висока длъжност след изтичане на мандата. Счита, че нормата на чл. 50 ЗСВ не поставя ограничения в кой орган на съдебната власт могат да бъдат възстановени инспекторите, като това се явява и компенсация за невъзможността да растат кариерно по време на мандата. Сочи, че е лишен от всякаква възможност за кариерно развитие за период от цели осем години, като времето от 2008 до 2012г. на практика е заличено от професионалната му биография. Счита това за парадокс, за житейски и правен абсурд. Наред с това счита, че възстановяването на инспекторите на по-висока длъжност е гаранция за ефективно и професионално изпълнение на задълженията им, без съобразяване с евентуална бъдеща служебна зависимост.

Твърди, че съдът не отчел липсата на мотиви на решението на Висшия съдебен съвет, което само по себе си е достатъчно основание за неговата незаконосъобразност. Не отчел също и допуснатите от кадровия орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в грубо нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСВ проекта на решение на Комисията по предложенията и атестирането не бил подложен на гласуване. Този пропуск в процедурата счита за порок, който не може да бъде саниран и който влече явна незаконосъобразност на решението на Съвета.

Касаторът твърди, че с обжалваното решение не получил отговор на три основни въпроса:

1. Длъжен ли е кадровият орган на съдебната система да възстанови с изрично свое решение на длъжност в съдебната система инспектор, чийто мандат е изтекъл или това възстановяване става ex lege ?

2. Дава ли разпоредбата на чл. 50 ЗСВ теоретична възможност инспектор от Инспектората при Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да бъде възстановен на по-висока по степен длъжност, която не е заемал преди избора си? При отрицателен отговор на този въпрос да се отговори на въпроса: Каква е разликата между сегашната и предишната редакция на чл. 50 ЗСВ и какъв е смисъла от промяната му?

3. Трябва ли решението на Висшия съдебен съвет, с което се отказва на инспектор от Инспектората с изтекъл мандат да бъде възстановен на по-висока длъжност от заеманата преди избора, да бъде мотивирано?

Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени решение по т. 1. 6 на Висшия съдебен съвет от 17. 01. 2012г. по протокол №2 и да върне преписката на Висшия съдебен съвет за вземане на законосъобразно решение в съответствие с указанията по прилагане и тълкуване на чл. 50 ЗСВ. Касаторът се представлява от адв. Г. Т., Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – Висшият съдебен съвет, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът правилно приел, че разпоредбата на чл. 50 ЗСВ изисква при изтичане на мандата инспекторът да се възстановява на длъжност не по-ниска от заемната преди избора. Неспазването на този ред би означавало привилегия по отношение на останалите магистрати. Сочи, че неотносими към предмета на спора са твърденията на касатора, че не може да бъде атестиран. Когато е кандидатствал за инспектор е знаел за изискванията на закона при повишаване в длъжност. Сочи също, че мотивите на Президента за връщане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, изложени в указ №231 от 14. 06. 2012г., са мотиви на законодателя и от тях е ясна волята на последния.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Съдът счита, че променения правен статус на касатора - към датата на приключване на устните състезания в касационната инстанция, 27. 09. 2012г., същият с решение на Народното събрание от 26. 09. 2012г., взето на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 и 3 от Конституцията и чл. 17, ал. 1 и 2, чл. 19б, §30 ЗСВ е избран за член на Висшият съдебен съвет от квотата на Народното събрание, Държавен вестник бр. 75 от 02. 10. 2012г., не води до отпадане на правния интерес от обжалване на съдебното решението. Независимо, че решението на Народното събрание влиза в сила от датата на вземането му и фактическото му изпълнение, с оглед на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗСВ, е в зависимост единствено от поведението на избраното лице, съдът счита, че за касатора е налице правен интерес от установяване правилността на съдебното решение, тъй като с него е отхвърлена жалбата му срещу решение на Висшия съдебен съвет.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Я. Т. бил избран за инспектор в Инспектората при Висшия съдебен съвет с решение на Народното събрание от 19. 12. 2007г., Държавен вестник, бр. 113 от 28. 12. 2007г.

2. С решение на Висшия съдебен съвет по т. 28, протокол №3 от 16. 01. 2008г., на основание чл. 7, ал. 2, чл. 160 във вр. с чл. 50 ЗСВ Тодоров бил освободен от изпълнение на длъжността „следовател“ в Столична следствена служба считано от датата на встъпване. Към този момент Тодоров имал ранг „следовател в Национална следствена служба“.

3. С молба, вх. №11-12-150 от 27. 12. 2011г. Тодоров поискал, поради изтичане на мандата му като инспектор и на основание чл. 50 ЗСВ, Висшият съдебен съвет да го възстанови на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура, считано от 16. 01. 2012г.

4. Комисията по предложенията и атестирането обсъдила молбата на Тодоров, заедно с молбите на други инспектори, и с решение №3 от 17. 01. 2012г. предложила на Висшия съдебен съвет да издаде акт, с който да уважи молбите на инспекторите за назначаване на заявените от тях длъжности.

5. С решение по т. 1.6, протокол №2 от 17. 01. 2012г. Висшият съдебен съвет отказал да възстанови Тодоров на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура.

6. На 19. 01. 2012г. Тодоров подал молба до административния ръководител на Софийска градска прокуратура за възстановяване на длъжността „следовател“ в следствения отдел към Софийска градска прокуратура и същият ден встъпил в длъжност.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че с встъпването в длъжността „инспектор“ избраното лице преустановява изпълнението на функционалните си правомощия като съдия, прокурор или следовател, ако е заемал такава длъжност. След приключване на мандатното правоотношение лицето има право, по силата на чл. 50 ЗСВ, да заеме отново длъжност в органите на съдебната власт като възстановяването не настъпва по силата на закона. Необходимо е лицето да сезира с искане Висшият съдебен съвет, който да се произнесе след проверка за наличие на законовите предпоставки – лицето да е заемало длъжност по смисъла на чл. 163 ЗСВ, да е избрано на длъжност по чл. 46 ЗСВ и към момента на сезиране мандатното правоотношение да е прекратено. Съдът приел, че при наличие на тези предпоставки кадровият орган е длъжен да вземе решение за възстановяване на длъжност, не по-ниска от заеманата преди избора, като няма право да преценява моралните и професионални качества на лицето. Приел, че разпоредбата на чл. 50 ЗСВ не предоставя право на лицата да изберат в кой орган на съдебната власт и на какво ниво да бъдат възстановени, тъй като това би било в противоречие с въведения в закона принцип на конкурсното начало за кадровото израстване на съдии, прокурори и следователи, за което липсва изрична законова разпоредба. Приел за неоснователно твърдението, че инспекторите следва да бъдат възстановени на длъжностите, на които длъжността „инспектор“ е приравнена по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗСВ, тъй като последната е относима единствено за размера на възнаграждението, а не за професионалния статус на лицата.

Съдът приел също, че изменената редакция на чл. 50 ЗСВ, разгледана в контекста на чл. 42 ЗСВ и на решение №10 от 15. 11. 2011г. на Конституционния съд, не дава основание за друго тълкуване освен, че създава привилегия за всички лица от категорията по чл. 42 ЗСВ след приключване на мандата им да възстановят професионалния си статус и да не допусне възстановяването да бъде на длъжност по-ниска от заеманата преди избора. Съдът приел доводите на Тодоров относно невъзможността след възстановяване на длъжността да бъде атестиран и произтичащите от този факт негативни последици за обосновани, но встрани от предмета на делото, поради което не ги обсъдил. Въз основа на така приетото съдът направил извод, че оспореното решение е законосъобразно – постановено е в съответствие с материалния закон, тъй като преди да бъде избран за инспектор Тодоров не е заемал длъжността „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е в съответствие с целта на закона.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на делото факти, които не се оспорват от касатора и които касационната инстанция приема за правилно, точно и пълно доказани. Спорът по делото е за приложението на материалния закон и за спазването от съда на съдопроизводствените правила.

По приложението на материалния закон:

Основният спорен по делото въпрос е този за съдържанието на чл. 50 ЗСВ. Разпоредбата на чл. 50 ЗСВ, към датата, когато Тодоров бил избран за инспектор, гласяла:

„При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжностите, които са заемали преди избора.“

С изменението на закона, в сила от 04. 01. 2011г., разпоредбата гласи:

„При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжност съдия, прокурор или следовател, не по-ниска от заеманата преди избора.“

С решение №10 от 15. 11. 2011г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата в частта относно думите „съдия, прокурор или следовател“. Отмяната е обоснована с принципа на равно третиране на всички юристи, избрани за инспектори в Инспектората – както тези, които преди избора са заемали длъжност по смисъла на чл. 163 ЗСВ, така и тези, които са заемали друга длъжност, извън системата на съдебната власт.

Съдът установил точно съдържанието на правната норма и приложил, към оспорения административен акт именно редакцията на нормата, която била в сила към датата на приемане на процесното решение. Съдът съотнесъл съдържанието на оспореното решение към хипотезата на правната норма и правилно приел, че релевантни за законосъобразността на оспорения акт са: начина на възстановяване; заеманата преди избора за инспектор длъжност; длъжността, на която кадровият орган отказал назначение; както и съдържанието на правомощието на кадровия орган. От тези относими факти и обстоятелства спорът по делото е досежно начина на възстановяване и правомощията на Висшия съдебен съвет.

В подробно аргументирани мотиви съдът посочил защо приема, че визираното в чл. 50 ЗСВ право на лицата, заемали длъжността инспектор, след изтичане на мандата да бъдат възстановени на длъжност не настъпва

ex lege

. Касационната инстанция счита този извод за правилен. Малко може да се добави към аргументите на съда, изведени от характера на правоотношението на инспектора и от разпоредбата на чл. 129, ал. 1, съответно чл. 130, ал. 1, т. 6 от Конституцията. Както правилно посочил съда с избирането на един съдия, прокурор или следовател за инспектор правоотношението, по силата на което е упражнявал съответната функция на съдебна власт, се прекратява. Същото важи и за лицата, които са извършвали друга професионална дейност, различна от тази на съдия, прокурор и следовател, и са били избрани за инспектори. Отчитайки от една страна, изборността и мандатността на длъжността инспектор, както и факта, че за нея се избират лица, със значителен професионален опит, които с изтичането на мандата, биха били затруднени да реализират правото си на труд в професията, която са упражнявали и на длъжността, която са заемали до избирането им за инспектори, а от друга, особено важната роля, която Конституцията възлага на Инспектората, както и факта, че затруднението за професионална реализация след приключване на мандата е само и единствено в резултат на избора, законодателят е създал субективно право на лицата, които са били избрани за инспектори, да бъдат възстановени на длъжност. Като всяко субективно право то е призната и гарантирана от закона възможност на носителя му да има определено поведение и да иска спазването на определено поведение, за да бъде задоволен признатия му от закона интерес. В случая това е възможността на лицето да поиска и задължението на съответния орган, при наличие на законовите предпоставки, да постанови назначаване на длъжността, без да са спазени общите законови процедури за нейното заемане. Личният интерес е този, който предпоставя упражняването на това субективно право. Възстановяване въпреки интереса на лицето би било нарушение на правото на свободен избор за професионална реализация - чл. 48, ал. 3 от Конституцията. Впрочем и избора за инспектор е станал само след личното съгласие на лицето. Т.е. и при избирането, и при възстановяването законодателят неотклонно съблюдава конституционно гарантираното право на всеки гражданин на професионална реализация. Няма избор за инспектор против съгласието на лицето, няма и възстановяване на заеманата длъжност против желанието му. Видно от изложеното съдът правилно приел, че първо, нормата на чл. 50 ЗСВ съдържа едно субективно право на лицето, чийто мандат като инспектор е приключен, и второ, че неговото упражняване не става

ex lege

, а само след като лицето заяви надлежно волята си пред компетентния орган.

В контекста на изложеното следва изрично да се посочи, че съответният компетентен орган безспорно действа в условията на обвързана компетентност и трябва да възстанови лицето, но след като е надлежно сезиран с искане за това и ако са налице предвидените в закона предпоставки. Както правилно посочва в мотивите си съдът органът, в случая кадровия орган на съдебната власт, тъй като касаторът претендира връщане на длъжност именно в нея, трябва да провери длъжността, която той е заемал преди избора е ли длъжност по смисъла на чл. 163 ЗСВ; длъжността, чийто мандат е приключен е ли длъжност по смисъла на чл. 46 ЗСВ; не е ли налице обективна пречка за заемане на длъжността (напр. навършване на 65 години). При положителен резултат от тази формална преценка и без да извършва преценка на професионалните и нравствени качества на лицето Съветът е длъжен да го възстанови.

Основният спор по делото е на каква длъжност лицето следва да бъде възстановено – означава ли израза „не по-ниска от заеманата преди избора“ задължение на кадровия орган да назначи лицето на по-висока по степен длъжност. Касационната инстанция споделя изцяло тълкуването на нормата, направено от съда, съгласно което тя е гаранция, че възстановяването не може да бъде на длъжност, която е по-ниска от заеманата преди избора, но не и право за назначаване на по-висока по степен длъжност. Тълкуване, което би обосновало абсолютно право за назначаване на която и да е по-висока по степен длъжност в системата на съдебната власт определена единствено на основата на личното желание на лицето от една страна, както сочи и съда в мотивите си, е в противоречие с въведения в закона принцип на конкурсното начало, а от друга – е намеса на законодателната власт в кадровото управление на съдебната система.

Езиковото и историческото тълкуване на нормата на чл. 50 ЗСВ подкрепят изцяло извода на първоинстанционния съд. За да формулира субективното право законодателят употребил глагола „възстановяват“. Доколкото в закона няма въведено специфично значение на думата и с оглед на визирания в чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове принцип, съдържанието му следва да бъде такова, каквото е според общоупотребимия български език. Общоупотребимият смисъл на думата „възстановява“, Български тълковен речник, Наука и изкуство, София 2008, стр. 121, е само и единствено връщане в предишно състояние, което в контекста на нормата означава връщане на предишната длъжност. Не може да намери подкрепа тълкуването, дадено от касатора, че връщането означавало връщане в съдебната система, а не на съответната длъжност. Връщане изобщо или по принцип в съдебната система няма. Връщането е винаги и само на конкретна длъжност, тъй като извън определените от закона длъжности, които са структурирани в определените от закона съдилища, прокуратури и следствени органи системата не съществува.

Наред с това, тъй като законодателят не е въвел изключение от общоупотребимия смисъл на думата „възстановява“ то няма основание в разпоредбата на чл. 50 тя да бъде тълкувана в смисъл различен от този, които се тълкува в разпоредбите на чл. 165, ал. 1, т. 9, на чл. 195, ал. 3, на чл. 226 и 231, на чл. 307, ал. 5 или на чл. 326, ал. 5. Презумпцията за стабилност на смисъла на употребената дума, която законодателят създава чрез използването й с обичайното значение би била недопустимо нарушена, ако само в тази норма употребената многократно в закона дума има съдържание различно от това, което има в останалите норми. Такова тълкуване би било в противоречие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове.

В исторически план и в двете редакции на нормата – тази до и тази след 04. 01. 2011г., законодателят е използвал само и единствено глагола „възстановява“. Що се отнася до изразите „на същата длъжност“ и „на длъжност не по-ниска от заеманата преди избора“, употребени в двете редакции на нормата, то макар между тях да има езикова разлика, тя не може да обоснове извод за коренно променено разбиране на законодателя, тъй като тези изрази се свързват с един и същ глагол – „възстановяват“, чието значение е непроменено. Ако законодателят е искал да създаде на лицата, чийто мандат като инспектори е изтекъл, правото да бъдат назначени на длъжност, по-висока от тази, която са заемали преди избора не би употребил глагола „възстановяват“, а „назначават“, защото няма как да бъдеш възстановен на длъжност, която никога не си заемал, на нея можеш само да бъдеш назначен. Последвалите, след издаване на оспорения акт, промени в закона, в т. ч. приетия на 07. 06. 2012г. Закон за изменение на Закона за съдебната власт, върнат от Президента и приет в нова редакция, в сила от 07. 07. 2012г., макар да нямат пряко отношение към предмета на спора са индиция, че волята на законодателя не е била лицата да бъдат назначени на длъжност, по-висока от заеманата преди избора. При връщането от Президента на закона законодателят е имал възможността да промени по желания от него начин разпоредбата на чл. 50, тъй като точно съдържанието на тази и на нормата на чл. 28 са били основанието за връщане, но той е предпочел да отпадне разпоредбата, която ясно визира правото на лицето, чийто мандат като инспектор е изтекъл да бъде именно назначено на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора. (Член 50, ал. 2 на върнатия от Президента закон гласи: „В едномесечен срок от изтичането на мандата инспекторът се назначава на длъжност, с една степен по-висока от заеманата преди избора“.)

Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно тълкувал стеснително чл. 50 ЗСВ. Нормата на чл. 50 е изключение от установения в закона принцип за назначаване на съдии, прокурори и следователи само след конкурс – чл. 176 и 188 ЗСВ. Като изключителна нормата тя подлежи само на стеснително тълкуване както по отношение на обема, т. е. по отношение на лицата, за които е приложима, така и по отношение на съдържанието на употребените в нея понятия – в случая съдържанието на „възстановяват“, на „длъжност“ и на „не по-ниска от заеманата“. Нормата не може да бъде тълкувана разширително.

Що се отнася до подробно изложените от касатора проблеми, свързани с възможностите за кадрово развитие на съдия, прокурор и следовател, който е заемал длъжността инспектор, то те макар и обективно съществуващи, не са основание за разширително тълкуване на нормата на чл. 50. Тези проблеми са резултат от възприетата от законодателя регламентация на института на атестирането, но съдът по пътя на разширителното тълкуване на правото на възстановяване не може да преодолее липсата на възможност за атестиране на лицата, заемащи мандатната длъжност „инспектор“. А дали в периода, когато изпълняват мандатното провоотношение инспекторите трябва да имат право на кадрово развитие и дали след приключване на мандата трябва да бъдат и по какъв начин компенсирани за престоя си на тази длъжност е въпрос извън предмета на делото. Той няма отношение към законосъобразността на оспорения акт и правилността на обжалваното съдебно решение.

Видно от изложеното съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон, с оглед на което доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради противоречие със закона са неоснователни.

По спазването на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че съдът не обсъдил релеванти за делото факти, тъй като не отчел липсата на мотиви на оспорения акт. Въпросът с възстановяването на длъжност в съдебната система на лицата, заемащи длъжността „инспектор“ е бил обсъждан подробно на две заседания на Висшия съдебен съвет. Изказани са много мнения, в т. ч. и отрицателни конкретно за искането на касатора за възстановяване на длъжността „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура. Последните, с оглед на законовата фикция на чл. 34, ал. 3 ЗСВ са мотиви на решението. Следователно твърдението на касатора не съответства на фактите по делото.

Неоснователно е и твърдението свързано с необсъждане от съда на допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като Съветът не подложил на гласуване предложението на Комисията по предложенията и атестирането. Както е добре известно Комисията по предложенията и атестирането е само помощен орган на Съвета. Видно от протоколите от двете заседания на Висшия съдебен съвет, на които е обсъждан въпроса за възстановяването на длъжности в съдебната власт на лица, заемащи длъжността „инспектор“ Комисията по предложенията и атестирането действително е внесла предложение, но в хода на дискусиите Висшият съдебен съвет достигнал до принципно различно становище, поради което не е гласувал предложението. Висшият съдебен съвет не е обвързан от предложението на помощния си орган. Не е налице каквото и да е нарушение на процедурата, още по-малко съществено, поради което и съдът не го е обсъждал.

Що се отнася до твърдението на касатора, че в обжалваното решение не получил отговор на поставени от него въпроси следва да се посочи, че предмет на съдебното производство е законосъобразността на оспорения административен акт, а не разглеждането по принцип на въпроса за кариерното развитие на съдии, прокурори и следователи, които са заемали длъжността „инспектор“. По релевантните за законосъобразността на акта въпроси съдът се произнесъл. Именно защото предмет на съдебен контрол е акт, с който е отказано възстановяването на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура, а не акт, с който Съветът отказал да възстанови касатора на каквато и да било длъжност или мълчалив отказ да го възстанови на заеманата от него до възникване на мандатното правоотношение длъжност съдът не се е произнесъл, както иска касатора, с нарочен диспозитив по поставените от него въпроси, а само по законосъобразността на конкретно оспореното решение.

Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно приложил закона, не допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и обосновал акта си. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че решението е и валидно, и допустимо, поради което и в съответствие с изложеното по-горе счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение №8477 от 13. 06. 2012г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №2102/2012г.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. Т.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. В./п/ С. Я./п/ П. Н./п/ Д. М.

С.Я.