Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ленсе" ЕООД, гр. В., срещу решение №1341/03. 06. 2011 г. по адм. дело №556/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 222/22. 12. 2010 г. на директора на ТД на НАП - Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна и възстановяване на срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

Ответникът по касационна жалба - директорът на ТД на НАП - Варна, не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че обжалваното пред него решение на директора на ТД на НАП - Варна, с което е отхвърлено искане на дружеството за възстановяване на срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за представяне на опис на наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС, е законосъобразно. Искането е предявено след получаване от "Ленсе" ЕООД, гр. В., на уведомително писмо №229/22. 10. 2009 г. на органа по приходите, с което му се съобщава, че представеният на 13. 10. 2009 г. в ТД на НАП - Варна опис на наличните активи на основание чл. 74 ЗДДС, не е приет, поради подаването му след изтичане на определения в закона срок. Съдът е изложил доводи, че срокът, предмет на искането за възстановяване, предвиден в разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, е елемент от фактическия състав на възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи към датата на регистрацията по ЗДДС за посочените в чл. 74, ал. 1 от ЗДДС лица. Нормата, регламентираща предпоставките за възникване на правото е безспорно от материално - правен характер. Кумулативното изискване регистрационният опис на активите да е съставен към датата на регистрацията по ЗДДС и да е подаден не по - късно от седем дни е условие за възникване на правото. Срокът е преклузивен, не може да бъде възстановяван по реда за възстановяване на процесуалните срокове поради материално правния характер на нормата. Разпоредбата на чл. 26 от ДОПК има за предмет процесуалните срокове в административното производство, регламентирани от кодекса и не може да се приложи за срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС . Разпоредбите на чл. 64 и сл. от ГПК също не могат да се приложат субсидиарно, тъй като имат също само за предмет процесуални срокове.

Решението е правилно. АС е направил обостоен анализ на характера на материалноправната норма на чл. 74 ЗДДС и на срока, чието възстановяване е поискано. В ЗДДС не е предвидена възможност за възстановяването му. Нормата на чл. 26 ДОПК е неприложима за този срок, уреден в ЗДДС, тъй като в нея изрично е посочено, че относно възстановяването на на сроковете в административното производство по този кодекс

се прилагат разпоредбите на АПК. Срокът по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗЗДС не е срок в административното производство по ДОПК, не е и срок в регистрационното производство, за да се твърди, че има процесуален харктер, тъй като регистрацията по ЗДДС не е обвързана от изготвянето и представянето на описа. Спорният срок е свързан единствено с възникването на материалното право на приспадане на данъчен кредит. Същият има преклузивен характер и не е предвидена възможност за възстановяването в приложимия материален закон - ЗДДС. Обстоятелството, че голяма част от процесуалните срокове, които са свързани с упражняване на права, също са преклузивни, не дава възможност по аналогия да се прилагат нормите, уреждащи тяхното възстановяване при пропускането поради твърдени от лицето особени непредвидени обстоятелства.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №1341/03. 06. 2011 г. по адм. дело №556/2011 г. на Административен съд - Варна . Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. А.Д.