Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. Н. Г., чрез адв. Д. И. против решение № 106/11. 03. 2015 г. по в. гр. дело № 86/2015 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 402/03. 11. 2014 г. по гр. дело № 1080/2014 г. на Районен съд [населено място] и вместо отменената част са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Областна дирекция на МВР-Х. обективно съединени искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1,т. 1,2 и т. 3 КТ – за отмяна на извършеното със заповед № 2222/29. 08. 2014 г. на Директора на ОД на МВР Х. уволнение от длъжността „оператор, стая с контролни съоръжения” в сектор „Сигнално-охранителна дейност” на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Х., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4046. 88 лв.

Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно според жалбоподателката въззивният съд е възприел двете основания, които е посочила за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради нарушаване на изискването за получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнение на трудоустроен служител – чл. 333, ал. 1,т. 2 КТ и становище от ТЕЛК и липса на съгласие на синдикален орган за уволнение на служител, член на синдикалната организация – чл. 333, ал. 4 КТ, а не както е възприел съдът – член на синдикалното ръководство – чл. 333, ал. 3 КТ. Сочи, че не е твърдяла, че е член на синдикалното ръководство, а член на синдикалната организация, че като такава е защитена от КТД от 31. 03. 2914 г. – чл. 29 действащ към момента на уволнението, че...