О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256

гр.София, 12. 03. 2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 618/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 4646 от 16. 10. 2015 г. по гр. д.№ 710/ 2015 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Сандански районен съд по гр. д.№ 1296/ 2014 г. и по този начин са уважени предявените от А. К. Ф. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед № 265/ 31. 10. 2014 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „метролог” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 3 636 лв, както и на разноски в производството.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът повдига правните въпроси за задължението на работодателя при спор за законност на уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 6 ГПК да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприета промяна в изискванията за заемане на определена длъжност и подлежи ли на съдебен контрол правото му да промени изискванията за образование за заемане на определена длъжност. Според жалбоподателя, въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Ответната по касация страна А. К. Ф. оспорва...