ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50002
гр. София, 23. 02. 2023 г.
В. К. С и ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛЮБКА АНДОНОВА
2. А. Ц.
3. МАРТИН АВРАМОВ
4. Д. П.
като разгледа, докладваното от съдия Л. А гр. дело № 20/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба вх.№ 7376/14. 9.22 г, подадена от ищеца Х. Т. И., чрез процесуалния му представител адв.С. И. от САК за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 30 от 9. 9.2022 г, постановено по делото от Петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС.В молбата се подържа, че в посоченото определение фактите са брутално изопачени от съда.В затвора ищецът не е получил безплатно лечение с метадон, поради това следва да получи обезщетение за това в размер на 3600 лв за всички претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка с поведението на ответната болница.В молбата, с която е сезиран настоящия състав се подържа, че предявения иск е основателен, а постановеното междувременно решение противоречи на съдебна практика на европейския съд по правата на човека.Иска допускане на поправка в постановеното определение.Счита, че спорът по чл. 135 ал. 5 АПК не е приключен, а настоящият съд дължи произнасяне чрез прогласяване нищожността на определението на АССГ, с което делото относно иска по чл. 49 ЗЗД е изпратено на СРС за разглеждане.
От данните по делото се установява следното:
С необжалваемо определение № 46/6. 12. 21 г, постановено по делото от петчленен състав на ВКС и ВАС е прието, че компетентен да се произнесе по исковете на Х. Т. И. по чл. 49 ал. 1 ЗЗД срещу Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора София за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на ответната болницата да сключи договор с Министерство на здравеопазването за безплатна метадонова терапия, поради което е съставът е постановил делото да се изпрати на СРС за разглеждане на този иск.
Видно е, че с молба вх.№ 2344 от 15. 3.22 г, подържана с молба вх.№ 2631/23. 2.22 г адв.И.-пълномощник на ищеца е поискал от петчленния състав на ВКС и ВАС да поправи постановеното определение като се произнесе по възражението за недопустимост на определение № 2745/16. 4.21 г по адм. дело № 3074/21 г на Административен съд София-град, с което делото относно иска по чл. 49 ал. 1 ЗЗД е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Софийски районен съд.
Петчленният състав на ВКС и ВАС намира следното:
С определението № 46 от 6. 12. 21 г, постановено по настоящото дело в производство по чл. 135 ал. 5 ГПК е разрешен спора за подсъдност между общия и административния съд по исковете по чл. 49 ал. 1 ГПК.Х. И. чрез пълномощника си е депозирал 2 молби за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване на волята на съда в постановеното по реда на чл. 135 ал. 4 ГПК определение.Молбите са оставени без уважение с определение № 4 от 10. 3.22 г, постановено по делото от петчленния състав на ВКС и ВАС.
С определение № 14 от 1. 6.22 г всички съдии от този състав са се отвели от разглеждане на спора.
С обжалваното определение № 30 от 9. 9.22 г, постановено по делото е оставена без уважение молбата на ищеца за прогласяване недействителността на определение № 2745 от 16. 4.21 по адм. дело № 3074/21 на АССГ, като постановено от незаконен състав.Петчленният състав на съда е приел, че определението с което делото е изпратено за разглеждане от СРС, в частта относно иска по чл. 49 ал. 1 ЗЗД, не е недопустимо-спорът с който съдът е сезиран подлежи на разглеждане от съда, при надлежно упражнено право на иск и наличие всички положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на иска и водене на делото.
С настоящата молба се иска поправяне на определението, чрез произнасяне по възражението за некомпетентност на гражданския съд по предявения иск.Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК и чл. 175 АПК очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между действителната и изразената воля, като несъответствието трябва да е очевидно и явно-т. е трябва да се установява само при прочит на съдебния акт, а непълнота е налице когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната.Искането за поправяне на определението чрез произнасяне по въпроса кой е компетентния съд следва да бъде оставено без уважение.В разглеждания случай не се касае за хипотеза по чл. 247 ГПК, респ. 175 АПК.Липсва противоречие между отразеното в мотивите на съда относно допустимостта на обжалвания съдебен акт и отразеното в диспозитива.Всички доводи, които излага процесуалния представител на ищеца са оплаквания, свързани с неподсъдността на делото-въпрос който вече е разрешен от петчленен състав на ВКС и ВАС и не може да бъде пререшен в настоящото производство.Останалата част от доводите за порок на определението са свързани с основателността на предявения иск, поради което също не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството за поправка на очевидна фактическа грешка.
Воден от гореизложените мотиви, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд и Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба вх.№ 7376/14. 9.22 г, подадена от ищеца Х. Т. И., чрез процесуалния му представител адв.С. И. от САК за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 30 от 9. 9.2022 г, постановено по делото от Петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС чрез произнасяне по възражението на ищеца-молител за некомпетентност на общия съд по предявения от него иск за присъждане на обезщетение за вреди срещу Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4..