Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Ч. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Ч. по административно дело № 6275/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т., чрез адвокат Б. Д., против Решение № 707 от 04.04.2024г., постановено по адм. дело № 44/2024г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обявяване нищожност на съдебно решение № 131 от 07.06.2021г., постановено по адм. дело № 178/2021г. на Административен съд Сливен, на основание чл. 128а от АПК.

Касационният жалбоподател намира оспореното съдебно решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на същото и решаване на спора по същество. Излагат се доводи, решението чиято нищожност се претендира да е било постановено при нарушаване принципите на законност, истинност и служебно начало и нарушаване правото на защита до степен обосноваваща претендираната порочност. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен в писмено становище претендира неоснователност на касационната жалба и иска да се остави в сила оспореното първоинстанционно решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, предвид което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Т. К. Т. иск за обявяване нищожността на Решение № 131 от 07.06.2021г., постановено по адм. дело № 178/2021г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му, срещу Заповед № 20- 0804-001153/31.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, в частта, в която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на водач на моторно превозно средство на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е мотивирал преценката си относно основателността на иска по чл. 128а от АПК, с критериите за нищожност на съдебните актове, и е посочил, че не следва да се излиза извън следващите се от чл. 128а от АПК параметри на дължимата проверка. Посочил е, че доколкото в случая се касае за исково съдебно производство, в което предметът на делото се определя изцяло от ищеца, чрез основанието и петитума на иска му, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на решението и преценява наличието на този порок именно при тяхното изследване и съобразяване. Предвид тези си съображения, първоинстанционния съд е анализирал изложените от ищецът твърдения, въз основа на които пред него се претендира обявяване на нищожност на процесния съдебен акт, а именно необоснованост и неправилност на изводите на съда относно НП послужили като основание за прилагане на ПАМ, твърдения че нарушенията били извършени в периода 2006-2007г., ПАМ била наложена 2020г., а решението на съда било от 2021г., поради което изпълнителната давност по отношение на деянията била изтекла и следвало да се приложи от съдът служебно. Съдът е разгледал и изложените пред него твърдения, за погазване принципите на законност, истинност и нарушаване правото му на защита до степен да се обоснове нищожност на постановения от съда акт.

След извършен подробен анализ на фактите и обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения пред него иск по реда на чл. 128а от АПК, като е приел, че решението чиято нищожност се претендира е постановено в нормативно установената писмена форма, с необходимото съдържание за този вид съдебен акт, а обективираната в него воля на съда е напълно ясна и разбираема. Посочил е, че решението съдържа датата и мястото на постановяването му, посочване на съда, имената на съдията, номера на делото, по което се постановява, вида на производството, по което се постановява, страната, подала жалбата и инициирала производството, насрещната страна по това производство, както и това, че актът не подлежи на обжалване. В обстоятелствената част на решението са изложени мотиви, в които са посочени исканията и становищата на страните, фактите по делото във връзка с тях и с конкретното производство и правните изводи на съда, като актът съдържа точен и ясен диспозитив и подпис на съдията, постановил същия. Наред с горното съдът е посочил, че въведените от ищеца доводи, могат да обосноват неправилност на съдебното решение, но не и неговата нищожност, предвид което е преценил иска като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд, след сезиране с иск за обявяване на нищожност на съдебен акт. Направените в касационната жалба твърдения, че в обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от Т. К. Т. доводи и делото е останало неизяснено от фактическа страна, са неоснователни, тъй като съдът подробно е разсъждавал върху фактите и обстоятелства, който са относими към твърдяната нищожност на съдебния акт и е приел за неотносими онези от тях, на който ищеца основава своята претенция.

Настоящият касационен състав намира оспореното решение на Административен съд Сливен за постановено при правилно приложение на материалния закон. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка като е разгледал релевантните писмени доказателства по разглеждане на делото, приключило с претендирания като нищожен съдебен акт. Последният е влязъл в сила, предвид необжалваемостта му по касационен ред. Правилно първоинстанционния съд е приел, че всички аргументи за обосноваване на иска за обявяване на неговата нищожност покриват съдържанието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и не могат за доведат до нищожност на съдебния акт. Извън предмета на спора по чл. 128а АПК са твърдения за допуснати нарушения на материалноправни норми и процесуални нарушения в т. ч. нарушение на правото на защита, които не водят до нищожност на атакуваното съдебно решение.

Съгласно възприетото в правната теория и съдебна практика нищожни са съдебните решения, постановени от ненадлежен съдебен състав или орган, неподписани от мнозинството на решаващия състав, взети извън правораздавателната власт на съда, в нарушение на предвидената в закона писмена форма или със съдържание, което е абсолютно неразбираемо или предписва явно престъпление или несъвместимо с основите на действащия правен ред действие. Следователно за да е нищожно съдебното решение, то изцяло следва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, да е постановено от ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

Ето защо правилно и в съответствие с материалния закон Административен съд Сливен е обосновал извод, че всички доводи за допуснати нарушения при постановяване на решение № 131 от 07.06.2021г., постановено по адм. дело № 178/2021г. на Административен съд Сливен, не обуславят неговата нищожност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от първата инстанция мотиви в тази насока, към който препраща по силата на чл.221, ал.2 от АПК. С оглед напълно изяснените от първоинстанционния съд относими фактически обстоятелства в производството, правилна е направената от същия съд преценка, че при постановяване на съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е осъществено нито едно от приетите в правната доктрина и практика изключително тежки нарушения. Верни и напълно обосновани са изводите на съда за валидност на процесния съдебен акт.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 707 от 04.04.2024г., постановено по адм. дело № 44/2024г. по описа на Административен съд Сливен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА