№ 50083

София, 21. 02. 2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. Ч: М. Р. Д ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3229 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокуратурата на Р. Б против въззивно решение № 208 от 7. 06. 2022г. по в. гр. д. № 336/2021г. на Окръжен съд В. Т, с което е отменено решение № 198 от 16. 02. 2021г. по гр. д.№ 1640/2020г. на Районен съд В. Т в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ заразликата над 1 500лв. до 7 500лв. и вместо това е постановено друго, с което е уважен иска на С. С. В. против Прокуратурата на РБ допълнително за сумата от 6 000лв. /или общо е осъдена на 7 500лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото на на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебното производство № ЗМ-558/2003г. на РУП В. Т, прокуроска преписка № 1426/2003г. на РП В. Т, ведно със законната лихва, считано от 8. 06. 2020г., като е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставения въпрос: При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на досъдебното производство в срок, следва ли съдът да съобрази всички конкретно установени бективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост“, включително и че пострадалият се е десезирал от производството? Позавава се на противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/23. 12. 1968г. на Пленума на ВС и решение по гр. д.№ 2403/2016г. на ІV г. о.

Срещу подадената от касационна жалба не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел предявеният иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за основателен, приемайки че досъдебното производство необосновано е продължило 15 години. Процусеално следствени действия са извръшвани само през първите дни след като ищецът е подал сигнал, че е извършена кражба в дома му. Месец и половина по-късно производството е спряно /поради неоткриване на извършителя/, а след като е изтекла и давността по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, то е прекратено. Съдът е констатирал неизпълнение от страна на наблюдаващия прокурор на нито едно от основните му задълженията му по чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК за ръководство и осъществяване на надзор за своевременно провеждане на разследването, за изскване на информация за предприетите действия по издирване на извършителя. Посочил е, че поведението на ищеца по никакъв начин не е допринесло, а и не е в причинна връзка, с извършване ан разследванието, което е служебно дължимо от официалните власти. Пред вид конкретиката на установените факти, въззивният съд е преценил като безпредметно обсъждането на сложността на случая като критерии за преценката дали е налице нарушение на правото на разглеждане на делото в срок. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е съобразил видът на конкретно причинени неимуществени вреди и степента на засягане на личната сфера на ищеца, който заради пълното бездействие на надлежните органи е загубил доверието си в държавата и нейните институции, в способността й да охранява правата и свободите на гражданите, като е накърнена увереността му, че спазващият закона е винаги защитен.

При тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, защото той е разрешен от въззивният съд в съответствие с установената практика, а наличието на такава изключва наличието и на второто посочено от касатора специално основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.

Безспорно е /с оглед приетото в ППВС № 4/1968г. и цялата последваща съдебна практика/, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на досъдебното производство в срок, съдът следва да съобрази всички конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за критерия „справедливост“ и в случая това е направено. Обстоятелството, на което акцентира касаторът, че пострадалият се е десезирал от производството, защото „не е правил искания пред разследващите органи за вземане на мерки за срочно провеждане на прозиводството“, не е било прието за установено от въззивния съд. Тази е съществената разлика със случая, на който касаторът се позавава по гр. д.№ 2403/2016г. на ІV г. о. и тя изключва приложението му към настоящия случай. Съгласно ППВС № 4/1968г. съдът следва да вземе пред вид конкретно установените за съответния случай обстоятелства, защото именно те са от значение за определяне на размера на обезщетението. Когато съдът ги е обсъдил и въз основа на тях е присъдил следващото се обезщетение, той е изпълнил своите задължения. В случая причината за да се присъди процесното обезщетение е изводът на въззивния съд, че в продължение на 15 години надлежните органи не са изпълнявали задълженията си, неправомерно са бездействали, което е довело до изтичане на абсолютната давност. Чрез поставеният въпрос касаторът не може да оспорва правните изводи на съда, защото единствената проверка, която касационната инстанция извършва в производството по допустимост е за наличие на основанията по чл. 280 и сл. ГПК.

Мотивиран от изложеното, като счита, че не са сочените основания за допустимост, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208 от 7. 06. 2022г. по в. гр. д. № 336/2021г. на Окръжен съд В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: