Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. О. А. [ЕГН] срещу решение № 251 от 15. 12. 2021 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т. д. №709/2021 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение № 13 от 25. 05. 2021 г. по т. д. № 1204/2020 г. на ОС отм. а Загора в обжалваната от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД част, е бил отхвърлен като неоснователен искът на Н. О. А. срещу застрахователя до размера на сумата от 25 500 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат М. О. А., в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, настъпило на 14. 07. 2019 г., както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка за неоснователност на иска, с оглед установените факти по делото.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 и чл. 280 ал. 1,т. 3 ГПК-въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.

За да счете иска за неоснователен, въззивният съд, по жалба от страна на ответника-застраховател на ГО на водача на МПС срещу първоинстанционно решение - до размера на присъдената сума от 25 500 лева, е приел следното:

От фактическа страна не са били спорни твърдяните от ищцата обстоятелства за настъпването на процесното ПТП от 14. 07. 2019 г.,за противоправното и виновното му причиняване от лицето - водач на описаното в исковата молба МПС,както и за наличието на причинно-следствена връзка между същото ПТП и смъртта на М. О. А., както и че за водача на лекия автомобил, причинил ПТП е имало валидна и действаща към момента на настъпването на последното застраховка „Гражданска отговорност“ по сключен с ответното дружество застрахователен договор с период на валидност от 20. 12. 2018 г. до 19. 12. 2019 г.Не спори и относно това, че ищцата е сестра на починалия вследствие на произшествието от 14. 07. 2019 г. М. А., което се установява и от удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх.№АУ-У-231 от 12. 03. 2020 г.,издадено от [община]. Спорът пред въззивната инстанция се свежда до материалноправната легитимация на ищцата-сестра на загиналия при настъпилото на 14. 07. 2019 г. ПТП М. А., съобразно задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25. 05. 1961 г. и ППВС № 5/24. 11. 1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва се допуска само по изключение – когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина за възникване на особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от цитираните постановления. Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в подобна хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай, въз основа на наведените и установени по делото факти, а обезщетение е дължимо само при условие, че ищецът е провел главно и пълно доказване относно наличието й.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд трима свидетели, преценени в тяхната съвкупност, според въззивния съд, се установява, че ищцата и брат й М. са живеели винаги заедно в една къща до неговата смърт и дори са спели в една стая, много се уважавали и постоянно били заедно, а и са се грижели взаимно един за друг, Братът, по-голям от ищцата с една година, е полагал големи грижи за малката си сестричка. В къщата, където са живеели ищцата и загиналият й брат, са живеели и техните родители, които са се грижели за децата си и са ги издържали Майката и бащата на двете деца са заминали за чужбина, когато ищцата е била около 16-17 годишна, а брат й - на 18 години, но фактически не са задържали в чужбина за дълго време, а са пребивавали там за два месеца, след което се прибирали у дома си в за около 15-20 дни и пак заминавали в чужбина да работят за два месеца.През цялото това време родителите продължавали да се грижат за двете си деца, като им пращали пари за издръжка. Всички тези обстоятелства, според съда, обаче не обосновавали извод за изключителност в близостта между ищцата и починалия й брат по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,а сочат на нормална и обичайна за българската традиция духовна и емоционална близост между брат и сестра, която се характеризира с взаимна обич, разбирателство и морална подкрепа.За да се приеме, че между едно починало в резултат на ПТП лице и лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на първото и попадащо извън кръга на лицата по Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС,е съществувала особено близка връзка, необходимо е освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.Такова обстоятелство например, относимо към връзката между братята и сестрите е израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина или поради друга причина, За да приеме това, съставът на ПАС се е позовал на практика на ВКС по чл. 290 ГПК-решение №92 от 17. 11. 2020 г. на ВКС по т. д.№1275/2019 г., I I т. о.,ТК. В случая подобни житейски обстоятелства не се установяват.Техните родителите им са заминали да работят в чужбина, но това е станало, когато двете деца вече са били отраснали, на посочената по-горе възраст, когато вече или поне до известна степен, са били способни и сами да се грижат за себе си, а и родителите не са отсъствали от дома си и не са се разделяли с децата си за продължително време. Ето защо според съда не може да се формира извод за възникнали и трайно установени във времето житейски обстоятелства в живота на ищцата и брат й, които да са довели до създаването на особена и изключителна връзка на емоционална близост между двамата, надхвърляща традиционната такава връзка между един брат и една сестра.Не може да се приеме и няма данни, въз основа на които да се формира обоснован извод, че между ищцата и брат й са се установили такива отношения, при които те взаимно да са заместили един спрямо друг ролята на родителите си. Освен това, според съда, показанията на горните свидетели не установяват и понасянето на морални болки и страдания от ищцата, надхвърлящи болките и страданията, които обикновено е нормално и присъщо да изпита едно лице от загубата на своя брат Това, което става ясно от показанията на свидетелите е, че ищцата е преживяла тежко смъртта на брат си, ходела често на гроба му, станала по-мълчалива и често плачела за брат си.Според съда не е налице понасянето на морални болки и страдания от ищцата, надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и страданията, които би изпитало обичайно едно лице от смъртта на своя сестра или брат. Всичко изложено по-горе налага извода, че в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Следователно, приема съдът, ищцата не разполага с материалноправна легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат М. А..,настъпила вследствие на ПТП от 14. 07. 2019 г. и следователно предявеният пряк иск е изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне изцяло.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди противоречие в отговора на въпроса за материалноправната легитимация на ищцата -сестра на загиналия при ПТП неин брат, от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС - ТР 1/2016 на ОСГНТК и значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Съгласно ТР № 1/21. 06. 2018 г. по тълк. дело № 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включва и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В случая съдът се е позовал на преценка на конкретното поведение на ищцата, непосредствено след смъртта на брат й, като естествена такова, ненадхвърлящо обичайната и естествена болка и тъга от загубата на своя брат. Дали тази преценка е обоснована е въпрос по правилността на обжалвания акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване.

Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята практика по чл. 290 ГПК Р № 17/16. 03. 2021 г. по т. д. №291/20 на ВКС,Второ т. о. и Р №92/17. 11. 2020 г. по т. д. № 1275/19 на Второ т. о. /, ВКС се е произнесъл в насока, че за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За пример на обстоятелство, относимо към връзката между братята и сестрите, в цитираната практика/ по специално във второто решение/е посочено израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че независимо от спецификата на отношенията между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и 2/ проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между съответните лица. В тази насока е и Решение №45/10. 05. 2021 г. по т. д. №370/20 на ВКС,Второ т. о.

Следователно с обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС/цит.- ТР/ и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, посочена по-горе, и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1,т. 1 ГПК, съответно чл. 280 ал. 1,т. 3.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 251 от 15. 12. 2021 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т. д. №709/2021 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.