О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50055София, 20. 02. 2023 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при секретар

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 3419 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№4517/01. 04. 2022г., подадена от Н. Х. Н. и А. М. Н., двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв. А. П. Т., срещу решение №123, постановено на 14. 02. 2022г. от Бургаския окръжен съд, шести въззивен състав по в. гр. д.№1784/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска на касаторите с правно основание чл. 124 ГПК да се признае за установено по отношение на М. О. Б., че Н. Х. Н. и А. М. Н. са придобили в резултат на спокойно и непрекъснато давностно владение, продължило 10 години, правото на собственост върху дворно място с площ от 918 кв. м., находящо се в [населено място], [община], съставляващо поземлен имот №........в кв............по плана на същото село, като за 738 кв. м. от този имот е отреден УПИ. .......... в кв..........по ПУП-ПРЗ на селото, целият с площ от 1047кв. м. с неуредени регулационни сметки за 309 кв. м., а 162 кв. м. попадат в УПИ. ........... в кв............., целият с площ от 700кв. м. с неуредени регулационни сметки за 18 кв. м.

Касаторите поддържат, че мотивите на съда са фундаментално погрешни до степен на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като фактическите констатации на съда противоречат на фактическите му изводи; че не съществува логическа връзка между фактическите констатации на съда при...