ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123

гр. София, 16. 02. 2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 119 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Г. против определение № 707/26. 10. 2022 г. по ч. т.д. № 2022001000617/2022 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1436/27. 10. 2022 г. по т. д. № 556/2022 г. на Варненски окръжен съд за прекратяване производството по делото.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Поддържа се становище, че много преди завеждане на иска частната касаторка е отправила искане до застрахователя за заплащане на обезщетение, но не е запазила доказателства, затова отново през октомври 2022г. е подала писмено искане до застрахователя. В тази връзка са били направени доказателствени искания с исковата молба за изискване на писмени доказателства, намиращи се у насрещната страна. Допълнителното подаване на претенцията касаело представяне на допълнителни доказателства, които е следвало според страната да се вземат предвид от застрахователя. Позовава се и на формирана практика на ВКС, че дори и към момента на завеждане на иска да са съществували процесуални пречки за допустимостта му, преди да се произнесе с прекратително определение решаващият съд е длъжен да съобрази дали тези пречки не са отпаднали в хода на процеса. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване...