Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците, чрез юриск. Д.П, против Решение № 4068 от 19. 06. 2017 г., по адм. дело № 2571/2017 г. на Административен съд София - град (АССГ), първо адм. отделение, 19 състав в частта, в която по жалба на М. Алкурди, лице без гражданство, е отменено решение № 3492 от 17. 02. 2017 г. на председателя на ДАБ, в частта, в която на жалбоподателя е отказан хуманитарен статут и преписката в посочената част е изпратена на председателя на ДАБ за ново произнасяне.
Касаторът поддържа неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му в обжалваната част.
Ответната страна – М. Алкурди, редовно призован, се представлява от адв.. Б, който оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок от страна в съдебния спор. По основателността й приема следното:
С решението на административния съд, съдът, в производство по чл. 145 - 178 от АПК, вр. чл 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), е отменил по жалба на М. Алкурди, лице без гражданство решение № 3492 от 17. 02. 2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на хуманитарен статут при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
По отношение на чл. 8 от ЗУБ, съдът е заключил, че административният орган законосъобразно е достигнал до извода за липса на предпоставките за предоставянето на бежански статут, тъй като в бежанската история на Алкурди не се съдържат твърдения, че същият до момента на напускането на ивицата Газа е бил подложен на преследване поради наличието на някоя от посочените в чл. 8 от ЗУБ причини. Съдът е приел, че липсват данни той да е принадлежал към някоя политическа или социална група, за която да има данни, че е била подложена на преследване. Съдът не е установил след напускането на Алкурди на страната му по произход наличието на обстоятелства, даващи възможност да се приеме, че спрямо чужденеца са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение на чл. 9 от ЗУБ, съдът е приел, че в оспореното решение на ДАБ съвсем бланкетно е посочено, че чуждият гражданин не e направил твърдения за „смъртно наказание“ или „екзекуция“, като според съда избирателно са цитирани извадки от справки № МД-394/29. 03. 2016 г. и № МД-1242/21. 10. 2016 г. относно актуалното обществено-политическо и икономическо положение в Палестинските територии. Въз основа на тези данни административният орган е формирал извод, че в Газа не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, който да е предпоставка за безогледно насилие, поради което за оспорващия не съществува непосредствена заплаха.
Съдът на основание чл. 155 от ГПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 8, § 2 от Директива 2011/95/ЕС на Е. П на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, е указал на страните, че при постановяване на решението може да се позове на общодостъпни източници на информация за страната по произход на търсещия закрила, находяща се на следните интернет-страници, утвърдени като сигурни, според методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището: www.ecoi.net, https://www.amnesty.org/, http://www.cpt.coe.int/en/ и https://www.hrw.org/.
На 06. 04. 2017 г. и на 11. 04. 2017 г. на страницата на ЕСПОУ http://www.ecoi.net/local_link/338789/468869_en.html са публикувани съобщения на Амнести интернашънъл, като административният съд е счел, че може да се позове на посочените документи, независимо от факта, че същите са на английски език. Съдът е приел, че в случая не се касае за представени от страна документи, а за общодостъпен източник на информация, наличен на английски език и предвид на обстоятелството, че председателят на състава владее този език, съдът е приел, че същият може да направи самостоятелно негов превод, който да включи в мотивите на настоящето решение. На интернет-страницата на ЕСПОУ е публикуван годишният доклад на В. К по човешките права при ООН относно ситуацията с човешките права в О. П. Т, включително източен Йерусалим, като съдът за пълнота е приложил към делото този доклад, но е цитирал като относими към спора в настоящето решение отделни негови части.
Съдът е счел, че цитираната информация от общодостъпни източници е надеждна и обективна. Съдът е приел, че следва да я кредитира и да я вземе предвид при постановяването на решението си, съгласно чл. 8, пар. 2 от Директива 2011/95/ЕС, защото същата е събрана от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и от самия административен орган. Информацията е мотивирала съда да приеме, че при завръщането си в страната по произход М. Алкурди може бъде подложен на мъчение, на нечовешко или унизително отношение или наказание или преследване или дори смъртно наказание или екзекуция.
Съдът е установил, че властите в Газа, свързани с движението „Хамас“ се отнасят особено строго с лица, заподозрени във връзки с Израел, като такива лица се арестуват произволно и се лишават от свобода за неопределен срок без съдебна санкция. Установено е, че има сигурни данни за екзекутирани лица, заподозрени във връзки с Израел и за такива, които са били измъчвани по време на задържането си. Съдът не е счел за случайност, че преди да напусне Газа, Алкурди е бил викан два пъти в отдел „Вътрешна сигурност", където е бил държан няколко дни и е бил разпитван за посещението си в Израел, свързано с получаването на българска виза, като това обстоятелство е описано в решението на Председателя на ДАБ и е прието за достоверно от административния орган.
По делото е представен „доклад" от 11. 06. 2016 г., получен от бащата на Алкурди, според който търсещият закрила е бил обвинен в комуникация и сътрудничество с израелския враг, като този документ не е обсъден в оспореното решение. Посочено е от съда, че предвид на факта, че докладът представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, поради липсата на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, същият има обвързваща съда материална доказателствена сила, досежно изявленията и действията на съставилото го длъжностно лице. Съдът е приел, че съдържанието на документа, обсъдено в съвкупност с цитираните информации от общодостъпни източници за ситуацията в държавата по произход на търсещия закрила, го е довело до извода, че при завръщането си в Газа, Алкурди би могъл да бъде подложен на произволен арест, на мъчение или на нечовешко или унизително отношение, на което често са подлагани задържаните лица в Газа и особено тези, заподозрени за връзки с Израел, като според съда не е изключено при наличие на един нечестен съдебен процес, проведен от военен съд, оспорващият да бъде осъден на смърт и екзекутиран, в каквато връзка съществуват данни.
Настоящият съдебен състав след като съобрази документите в преписката, доводите и възраженията на страните, счита, че решението на административния съд е правилно като краен резултат.
В нарушение на задължението му, произтичащо от чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасянето по молбата за субсидиарна закрила на чужденеца, председателят на ДАБ не е обсъдил и преценил относими към случая факти и обстоятелства, съобщени от молителя, като не е събрал и обсъдил съответната за тях информация за ситуацията в страната на произход на молителя.
По време на проведеното интервю, чужденецът ясно е съобщил, че страхът му да се завърне в ивицата Газа е, че ще бъде задържан, тъй като преди да замине вече е призоваван от отдел "Следствие - вътрешна сигурност " на МВР, където е бил и задържан, което според молителя е направено след обаждане от Хамас. Ч. е представил по време на интервюто и копие от писмо от отдел "Следствие - Вътрешна сигурност", получено от баща му. Превода на това писмо се намира по делото ( лист 33 от делото пред административния съд). От съдържанието на писмото се става ясно, че то е Национална палестинска власт, МВР, Вътрешна сигурност, адресирано е до А. Алкурди, каквото име чужденецът съобщава за баща си. Тук е мястото да се посочи, че в регистрационния лист, съставен за чужденеца неправилно това име -А. Алкурди е записано като име на неговата майка, тъй като видно от паспорта на жалбоподателя, представен в превод на български език (лист 20 от делото пред административния съд) името на майка му е М., което е записано в регистрационния лист като име на бащата на молителя. В писмото от Вътрешна сигурност до бащата на чужденеца е посочено, че синът му М. Алкурди е обвинен, че сътрудничи с израелския враг и има контакти с израелска федерация, затова е избягал от Газа и трябва да бъде доведен, за да бъде наказан за действията си, в противен случай ще бъде съден двойно наказание с затвор. Тези факти и обстоятелства, които са станали известни на административния орган е следвало да бъдат обсъдени в светлината на съответната им информация за ситуацията в страната на произход на чужденеца, каквато в представената от органа справка не се открива. Липсва достатъчно информация за организацията Хамас, за нейната дейност, за отношенията и с властта, както и липсва каквато и да било информация за положението на граждани, заподозрени в извършването на деяния, за които е заподозрян и молителя - задържат ли се, как се наказват, биват ли изтезавани или малтретирани докато са задържани, тъй като в представената по делото справка от 29. 03. 17г. за актуалното положение в Палестинските територии има данни, че задържаните от палестинските власти са измъчвани и малтретирани, както правилно е посочил и административиня съд. Информацията от посочената справка е недостатъчна обаче, за да се прецени личното положение на чужденеца при евентуалното му завръщане там.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че в нарушение на процесуалните правила - 185 ГПК, административният съд е допуснал събирането на писмени документи, на чужд език, касаещи положението в страната на произход на жалбоподателя, представени от пълномощника на жалбоподателя, без те да са придружени с превод на български език. Също така, административният съд в нарушение на принципа изискващ производствата по АПК да се водят на български език( чл. 14, ал. 1 АПК) както и на принципа, установен в чл. 4, ал. 1 ГПК, че съдебният език е българският, е допуснал пасажи в мотивите към решението си, които са на английски език и които касаят информация за ситуацията в Палестинските територии, които пасажи са преведени от съдията на български език в самото решение. Това процедиране е неправилно, тъй като по аргумент от чл. 185 ГПК и чл. 14, ал. 3 АПК, съдът може да провери сам верността на превода, но не и сам да извърши превода.
Тези допуснати от съда нарушения, в конкретния случай не се отразяват на изхода на спора в обжалваната му пред настоящата съдебна инстанция част, тъй като решаващият извод на касационния съдебен състав е, че събраната от административиня орган информация за положението в Палестинските територии е крайно недостатъчна за преценката на личната история на молителя.
При новото разглеждане на преписката от административния орган в частта относно молбата за предоставяне на хуманитарен статут, жалбоподателят в случай, че желае да се ползва от фактите и обстоятелствата, отразени в документите, представени пред съда от пълномощника му на чужд език, следва да ги представи на административния орган в превод на български език.
Административният орган от своя страна, при новото разглеждане на преписката във върнатата й част, в изпълнение на задълженията му, произтичащи от чл. 75, ал. 2 ЗУБ при събиране и изготвяне на актуална справка за положението в Палестинските територии с оглед личните обстоятелства относно молителя, следва да съобрази и сведенията от източниците на информация, посочени в решението на съда, тъй като съгласно чл. 8, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището )ЕСПОУ), на информация от чиято интернет стрница, съдът се е позовал, е източник на точна и актуална информация .
По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4068 от 19. 06. 2017 г., по адм. дело № 2571/2017 г. на Административен съд София - град, първо адм. отделение, 19 състав в частта, в която по жалба на М. Алкурди, лице без гражданство, е отменено решение № 3492 от 17. 02. 2017 г. на председателя на ДАБ, в частта, в която на жалбоподателя е отказан хуманитарен статут и преписката в посочената част е изпратена на председателя на ДАБ за ново произнасяне. Решението не подлежи на обжалване.