Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Г., срещу решение № 177 от 20. 12. 2017 г., постановено по адм. д. № 305 по описа за 2017 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменено решение № 41 от 16. 10. 2017 г. на Директора на ТП на НОИ град Габрово и потвърденото със същото решение разпореждане № [ЕГН] от 18. 08. 2017 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Г., в частта им, с която е спряна личната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, а преписката е върната на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Г. за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Изложените съображения за неправилно прилагане на § 22т от ПЗР на КСО във вр. с чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът М.Н от [населено място] е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Габрово е решение № 41 от 16. 10. 2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Габрово и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 18. 08. 2017 г. на...